Мислила съм дълго по тоя въпрос, защото съм от вечно женещите се. И ето до какви "велики" изводи съм стигнала:

1. Няма общество - от най-първобитното до най-развитото, в което да не съществува някакъв ритуал по бракосъчетанието. Това е нещо като декларация към света - ето, аз взимам тоя човек и поемам някакви ангажименти към него. Не знам защо това е нужно, но явно е част от човешката природа.

2. Моите лични наблюдения върху двойките, които само съжителстват са ме довели до извода, че в тях обикновено единият или двамата имат известни резерви към връзката и практически, криейки се зад модерните си възгледи, просто не желаят да поемат краен ангажимент към партньора. Забелязала съм, че мъже, съжителстващи с години без брак с една жена, много често после се женят бързо и охотно за друга. Може и да има такива жени, но в моето обкръжение обикновено мъжете са се дърпали от брак.

3. Гледам по себе си - имала съм много любови, истински и страстни, но не съм искала да се женя за всяка от тях. Т.е. има си някакво значение бракът, не е въпрос само на любов.

4. Много важна е юридическата страна. Няма да се спирам подробно на нея.

Ако се сетя още нещо, ще пиша пак.


П.С. Пак ще се женя! Аз съм рецидивист!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите