Ами, ако няма любов или обич, остават:
децата - те, обаче порасват.
парите - те, в нейния случай не са проблем.
статутът - винаги може да се "бракува" пак, ако й е важен.
"присъствието" на мъж - винаги се намира някой, който да запълва тази ниша.
Значи - проблем няма.
И все пак...колебание съществува.
Значи има нещо, за което не се досещаме ние, може и тя да не се досеща, но когато осмисли и него, вече ще е взела решение.
Изброените по-горе неща,могат обаче да звучат и с продължение:
....ами, ако ме осъдят, ако се разхайтят без биологичния си баща?
....ами, ако се разболея и не мога да работя, а той вече има друго семейство, парите...как ще си гледам детето?
.....ами, ако не намеря някой подходящ за брак, или намереният се окаже в последствие още по-лош избор?
....ами, ако никой не пожелае да бъде до мен, като остарея, с кого ще си кажа една дума, с кого ще си спомням за младостта, с кого ще си говоря за внучетата и зетя или снахата?
Ето това "ако", което ние отричаме, съществува не само като хипотеза, то е реален вариант за много хора, когато то изчезне, значи наистина няма да има проблем да види и изведе себе си извън тази ситуация.И само тогава "ако-то" няма да се материализира, защото няма да бъде допуснато в съзнанието й.
Времето е единственият критик без амбиции
|