|
... все повече ми се струва, че питаме не там, където следва да питаме това, което питаме.
Тук клубарите да горди с решенията си за развод, с решимостта си, действеността си и начина по който са се справили с тази тежка житейска ситуация. Това ги обединява и мотивира. Можем само да им завидим. Така ми се струва на мен.
А ние питаме какво да правим в тези ситуация. Или дали това, което правим, има допирни точки с други мисленета. По самото заглавие на клуба е ясно какво биха ни отговорили. Аз например в паралелната тема Спасение на брака всъщност исках именно това да питам - как клубарите смятат, че могат да спасят някой брак при положение, че повечето от тях са щастливо разведени - тоест по определение няма как да защитават тази институция и да я спасяват. Така и стана - темата ми разсея абсолютно всички съмнения, които имах против развода. Гледам тази тема се развива по подобен начин.
Аз също съм в подобна твоя ситуация с тази разлика, че обичам мъжа си, но ежедневното положението е нетърпимо за нормален бит - тоест има тъпи сцени и скандали. Аз също не знам къде ходи повечето време освен ако не реши да ме уведоми, имаме две малки деца да обгрижваме, и довършваме дом. Не знам какво би било, ако освен всичко останало не го обичах - това според мен е много тежко за ежедневно търпене. Относно грижите за децата аз лично смятам (и горе те бях попитала) че това покриване на грижите и времето може да дублира и при разделени домове, ако той желае това. Предполагам, че да.
Но иначе и на мен ми звучи, че при теб няма незабавна нужда за каквото и да било, още повече не се карате, което дано да е винаги така. Виждаш, тук са скептични клубарите, напълно разбираемо, както се казва, те се връщат оттам, накъдето ние или поне аз вървим. При мен е обратното, обичам го, но ежедневието не се търпи, и многобройните разговори доникъде не водят.
Той също като твоя казва, че ме обича, но също като вас общ секс почти няма, а един мъж ако обича една жена, няма как да не я чука, те така главно обичат . Иначе ако е тази приятелска и братска обич може да я имаме и разделени . Вярвам твърдо на мейковер горе, че ако не сме минали през тези етапи, няма никакъв шанс за следващи пълнокръвни връзки и живот - тоест вегетиране.. Работата като аргумент добре и децата, но ние също сме личности и жени и ако не си дадем сами шанс за пълнокръвен живот, нема кой, а може и работата да закъса, особено ако е стресова и отговорна, и отношенията с децата и околните - именно от вътрешното напрежение на недадения шанс и жертвоизживяването.
Мои си съображения само са това. И на мен ми е тежко, но съм взела решение. Терзаниято според мен са напълно нормални и не са женска психика.
Даже само острани да се погледнем - искаме нова жизнена връзка - а кой нормален мъж с отговорности ще се реши да разваля брак (то така изглежда отстрани), а ако си необвързана - ти си просто обратно на пазара. Може да звучи търговски, ама си е така. Ама цената на това е раздялата. Казаха ни го ясно, ама и ние си го знаем. А отговорностите пак си се разпределят, ако човека е добър баща и му пука как ще се гледат децата му.
За осирането на нещата, именно затова те питах дали той иска развод? Моят мъж се съгласи и просто ми го остави в ръцете и това. Какво смяташ, че ще направи твоя?
Понякога си мисля, че ако няма друга жена да ги подпре за брак, те самите им е по-удобно в тази мъртва черупка да живеят - женените мъже биват сваляни без скрупули, а пък и от досадни девойки се отървава, щом е *женен*, а привидно има и дом, и жена и деца всичко е ок .
|
Ние патките [re: Eвa]
