Не визирам потърсилата съвет тук, а говоря по принцип. Не всички хора мислят и действат еднакво, което е ясно- имам предвид, че в едно и също затруднено положение или безмислен и отдавна изпразнен от съдържание брак, не всички реагират веднага или адекватно на ситуацията. Не всички жени (или мъже) имат силите бързо да се преборят със статуквото, стереотипите на живот, страха си от неизвестното, несигурността си и т.н. Поради това и някои пишат и правят опити да разказват историите си тук. Поради това и аз например съм против грубото раздаване на съвети с убедеността на последна инстанция (въобще не визирам теб, а говоря по принцип) и неделикатното бъркане в душата на другия. Колкото и опит да има човек и да си мисли, че има едва ли не "житейски рецептурник" за всякакъв вид аварийни ситуации, "рецептите" не винаги сработват, защото понасят различно на различните "пациенти". Някои хора страдат по свой си начин и се чувстват неразбрани в браковете си, в които поради една или друга причина някъде по пътя е изгубена комуникацията, но нямат нито кураж нещо да променят, нито умението да се самоизвадят от блокажа. Заради това е много просто да кажеш "хей, я се вземи в ръце, стига си ревал(-) и си се тръшкал(-а), ами действай; който иска, го прави, какво толкова", но на практика не всеки има силата да се изправи и да го направи. И тук нещата изискват повече време, повече общуване с хора, преминали през аналогични житейски ситуации (защо не точно в клуб като този), повече вглеждане в себе си и търсене на отговори на въпроси като "кой съм", "какво искам от себе си и живота си", "мога ли все още да осъществя жизнено важните за мен цели с партньора, с който съм в момента", " изгубили ли сме безвъзвратно обичта помежду си, удоволствието да бъдем заедно и способността си да комуникираме пълноценно","имам ли все още желание да правя опити за близост с партньора си", " отчуждени ли сме без шанс за промяна", "имам ли сили да продължа нататък сам(-а)" и прочие. Може би след това, там някъде ще се появи и Решението.