Винаги съм казвала,че след развода най-много страдат децата.На тях не можеш да обясниш как на техния баща му станало скучно,как една друга млада какичка му завъртяла главата и той спрял да мисли за тях и неговите отговорности като баща.
Правя всичко възможно децата ми да са добре,не са лишени от нищо,но им липсва баща им.Липсва им неговата подкрепа,неговата ласка или заслужена забележка.
Всеки ден им повтарям,че може би така е трябвало да стане и ние не сме миновни,но и самата аз не си вярвам.
Вече съм на доста години и не мога да се поставя на тяхното място,моят баща винаги е бил опора за семейството,винаги ни е подкрепял,не мога да си представя ,че той ще забрави за нас.
Вече си голяма,болката е преминала,останал е само белегът,поеми своя живот и бъди щастлива!Нека твойте деца растат в едно здраво и щастливо семейство!