Парв, това което, ако не се лъжа, ти казва Анбра е, че в един момент и аз се почувствах...някак празна, уморена, безсилна, победена от онази гнусна маса, наречена общество, когато чета как самата ти не си даваш сметка, че си се пречупила пред същите онези хора, същите онези глупави снобинарщини и предрасъдъци, срещу които самата ти пусна протестна тема само преди седмица-две.
Защо за бога е толкова важно как те нарича или вижда един свещенник, който едва ли ще срешнеш пак в живота си, а дори да го виждаш всеки ден, пак няма да има и грам повече важност в живота ти. Защо им позволяваш да победят в последната права на състезанието - след като ти сама си разбрала колко глупави са очакванията им, колко безсмислени реакциите и мненията им, и че ти и само ти в центъра на твоята вселена. Знаеш ли колко малко, колко адски малко хора са способни дори да си дадат сметка за малка част от онова, което ти знаеш от опит и от размишления? А ти, ох, ти, след всичко това се предаваш на финала и казваш - ами добре, ще постъпя както трябва за да не ме мислите вие за грешница! Те - глутницата, мнението им - което е ненужно....
Не си прави труда да четеш критиците, не чшети никой, даже и твоите подръжници, ако това е начинът да намериш собственото си АЗ. Какво има да благодариш за подкрепата, ние ти я даваме по наш избор, а не по твои заслуги, какво има да се оправдаваш пред критиците си - не виждаш ли, че мъжете тук почти всичките не могат да видят по далеч от игрек-хромозомата си, и затоворени в глупостта и тинята, която си харесват винаги ще отказват да изплуват от там. И да се скъсаш да обясняваш, да се стараеш всячески да си най-добрата за другите, ти никога няма да бъдеш нещо повече от това, което те искат да си за тях. Тогава за какъв дявол ще губиш душата си в опити да им се харесаш? Ти, Парвати, ти, детето ти и живота ви сте една обективна реалност и няма и не трябва да има сила, която да промени това.

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.