за теб от това, което си написала.
Не съм чак толкова малоумна и изкуфяла за да считам, че зодиите имат някакво значение за каквото и да било, но, по дяволите, защо всички Козирози, които познавам, се чувстват длъжни да обясняват и да доказват, когато няма причина за това?
Кому дължиш ти обяснение?
Кой ще дойде да живее твоя живот? Да поеме твоите проблеми? Да отговори на твоите въпроси? Да бъде съпричастен към това, което те тревожи? Кой е този, който ще влезе в твоята кожа и твоя ум за да разбере какво ти е наистина? Кому доказваш ти правотата си и нужно ли е това? Никога няма да получиш всеобщо одобрение на действията си дори да са кристално правилни, винаги ще се намери някой, който не от мисъл за тебе, а така просто за спорта, ще те нападне с думи и дела - АКО ПОЗВОЛИШ! Ако му дадеш храна и възможност - а ти точно това правиш с твоя пост, въпреки че е колективно адресиран.
Дали пък не си прекалено млада и не знаеш, че малко хора биха приели присърце твоите неща, и че отговорите на някои са "просто така", за да се забавляват с това, че излизаш от кожата си да доказваш своето верую. Без съмнение има и такива, които съвестно ти дават мнение - не ги нареждай до другите, игнорирай първите, ти не си извършила никакво престъпление, че да имаш нужда от защита - ти си дала живот на едно дете и не си избягала от него - това е напълно достатъчно за да не чувстваш никаква вина и, следователно, нужда да се оправдаваш. Никой, който не е минал по твоя път, не познава нещата в детайли - всичко е теория, а както знаем, връзката с и практиката е спорна в доста случаи.
Ако не се постараеш да промениш гледната си точка възможно най-спешно, ще има да страдаш от всякакви приказки, ще се стараеш да ги оборваш, но това ще води до нови и нови словесни издевателства и то не за друго, а защото нетипичното привлича като магнит всякаква сган, която се опитва безуспешно да го напъха в своите познати стандарти. Различното дразни и провокира човешката посредственост, а с нея досега никой не се е преборил - тя си е константа. Точно както човешката глупост, впрочем...
Нямаш да обясняваш решенията си, нямаш да даваш сметка никому, нямаш да се оправдаваш и да обясняваш действията си. Когато не даваш храна на човешкото въображение, просто те оставят на мира и не си им интересна - тоест, оставят те да си подреждаш живота както ти харесва, без да се набъркват с недоимъчните си идеи. Повече - уважават те, тъй като са уплашени от решимостта ти да не им се дадеш. Когато не придаваш излишна публична значимост на нещо, злобарите се объркват и млъкват, тъй като не могат да те засегнат по никакъв начин. Но почувстват ли те колебаеща се и неуверена - ще те изядат с парцалите без да им пука за това до каква степен са плоски и несправедливи.
Не се давай! Така рискуваш да създадеш и у детето си усещането, че има нещо нередно. А всичко е повече от нормално, повярвай ми.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.