Не бива да пиша в тази тема (несъм преживял това), затова съм извън нея.

Та, имах куче.
(така започвам, за да привлека вниманието)
Това куче, старонемска овчарка, се спомина скоропостижно преди няколко години (!)
Оттогава гоня от мисълта си всякаква идея за куче.

Задавам си въпроса - защо, та аз обожавам кучетата. Отговарям си така: не мога да се насиля и да му изменя... Е това си е комплекс, психология, фобия и т.н.
===

Некои изводи:
- 1. страхотно си обичала този, с когото си се разделила (блажен е и той, и най-вече ти);
- 2. още не е минало достатъчното за теб време след раздялата. Може да е 3-5-20-50 години. Всекиму - каквото.
- 3. подсъзнателен стремеж да е същото. Оттук е логично и да не споделяш това с никого (анонимното тук е друго - но е съществено начало, "пред себе си"). Защо е логично, ми е сложно да кажа; неудобството от третите лица е сложен феномен.

Наглед всичко излиза като "притеснение", "затваряне", изчезване яко дим. Премислянето по няколко пъти не би се и появявало, ако го нямаше неосъзнатия мотив, интуицията (как е изградена?), неусетното понякога автоматично и мигновено (първите 10 секунди) сравнение с бившия например.
===

Рецептата:
Take it easy.
===

Ако днес, вчера, миналата седмица, миналия месец и т.н. по някакъв начин желаеш оргазъм или си стигала до него - определено не си за доктор. Един психолог би правил същото като мен в момента: би си говорил с теб свободно на всякаква тема...
В момента, с факта на темата, вече си на психотерапия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите