Здравей magnet,

Замислих се къде всъщност е проблема и кое по-точно и най-вече те тормози.

Слушам те (е, чета де :) как говориш в темата си и имам чувството, че отвреме на време ти се приисква да заживееш с гаджето, държи те малко време, макар достатъчно да го забележиш сама, дори да го обмисляш и после това настроение те "пуска" по всякакви причини. И така - отвреме на време, та затова и се питаш, щото то иначе - ако приятелят ти е информиран за генералното ти предпочитание и то не го бърка - едва ли създава проблем в това отношение.

Та се чудя дали тази променливост на собствените ти усещания по въпроса не е и основният ти проблем - като притеснение например, че гаджето може да му писне - ми няма бе - нали такъв си го намерила!

А може би пък се чудиш: наистина ли, ебаси, той е Той - онзи - ди уан енд ди онли мен, щом като не ти идва отвътре и вече толкова време, да заживееш заедно с него, да носиш вода на коня му и да косиш трева за зайците му, докато той подостря ножовете и брули орехи в градината? :)

Ами приеми, че е възможно и така - той да е самият Той, но в този етап от живота ВИ да не е необходимо да заживявате заедно. Не се вкарвай в шаблон, не очаквай, че той също се е наврял в калъп на тъпи и безсмислени очаквания. Сега не е както тогава - когато заедното беше крайно необходимо и заради отглеждането на децата, но и заради желанието да си спретнете свой дом. Сега ти имаш своя дом и твоя крепост - вече построена. Посрещай гости с други думи и живей комфортно с твоето момче - не променяйте това, което между вас работи, но слушайте себе си, също и духа на връзката ви, за да не пропуснете случайно момент евентуален на промяна.

Щастие и обич ви желая! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите