по отношение на брака и съжителството, именно защото считам, че една връзка не укрепва при тези условия, а само се съсипва в ежедневните битовизми. И животът вместо да се опрости, се усложнява. Личното пространство се стеснява, въпреки обещанията, които си даваме. Правото на избор се стапя дори и в най-елементарните дейности - аз искам да съм сама тази вечер, но не става щото той е там и трябва да му се усмихвам - примерно. Докато, ако не се смесват домакинствата нещата са по-прости - уморена съм - не излизам, спестявам му намръщената си физиономия и мрачното настроение. Когато ми е приятно се правя на домакиня, но не съм длъжна да съм на слугинаж всяка вечер. Нито на разположение. Това са само малко примери, но достатъчни за подкрепа на становището ми по въпроса.
Най-големият проблем за мен винаги е детето. Не мисля, че имам право да му натреса поредица от чичковци вкъщи, докато и ако намерим подходящия. Откъде-накъде ще се сблъсква с непознати хора в дома си, които в един момент неминуемо ще вземат да го възпитават, най-малкото в опит кавалерски да ме защитят от тийнейджърските му изцепки. Абсурд. Такова не бих изтърпяла и една минута, дори да е в мой и негов /на сина ми/ интерес.
Така че, на тоя етап не се получава, защото не го искам, а не го искам, поради горните и още куп подобни причини.
Може и да не съм права, може да се изтълкува като егоизъм - все ми е едно, важното е детето ми и аз да се чувстваме добре. Това не може да стане в присъствието на чужд човек вкъщи - ако на мен ми е някакъв, на сина ми ще е точно никакъв...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.