разбира се че не всичко се измерва в пари. Само че за това трябва да имаш някакъв житейски опит за да го осъзнаеш. Двама на по 20-22 години, още студенти или в самото начало на кариерата си, за тях първо е любовта и после себеутвърждаването. Съгласен съм с джейми че някъде по пътя се губи част от смисъла, предназначението на на личния успех и ако те са започнали себеутвърждаването за да "сме добре", за да "не ни липсва нищо", ако щеш дори "да си купуваме разни работи", то после гъдела на личния успех изяжда всичко друго. Появява се съревнованието, чувството за онеправданост, неудоволетвореност. Много ясно че семейния живот пречи на развитието на кариерите на двамата, но нали именно там е ключа от колибата- да умееш да жертваш част от гъдела на личния успех за да преуспеете заедно. Въпрос на приоритети.

Съвсем друго е ако става дума за двама зрели хора, с достатъчно опит, вкусили от удоволствието на себеутвърждаването. Не става дума за възраст, а за опит. Та тогава, си мисля аз, риска от пренареждане на приоритетите е по-малък. Тогава може би двамата знаят какво искат и как да си наредят живота.

Горната теория разбира се си е мое лично мнение, със сигурност има изключения, но мисълта ми беше че не всичко е пари, а го има и момента на съзряването- трябва ти някакъв опит за да го разбереш.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите