Трябва да ти кажа, че ако имаш достатъчно акъл и якост на опън, точно от този тип "негодници" научаваш най-солидните си житейски уроци, както и най-много за себе си. Разбира се, ако ти се налага по силата на съдбата дълги години да влачиш оловната талига на себичността им. И накрая (като се отървеш от товара) имаш истински шанс да се почувстваш пречистен и свободен.
Всички останали такива "хора", с които не е изрично необходимо да общуваш, просто ги заобикаляш, по възможност отдалеч.
Между другото, например французите (а и американците, с тяхното покъртително "I'm sorry", повтаряно по 2000 пъти на серия от сапунка) са традиционно възпитавани да мълвят за щяло и нещяло тези "вълшебни думички". Това обаче не е направило тестото им по-истинско, нито по-добро.
Даже е добре човек, особено по-ранимия, лабилен и чувствителен, да се понаучи да не казва прекалено често и на всеки "Извинявай", а да си го ползва пестеливо и избирателно.
Защото сравнително често тези жестове на смирение са като сигнал от ловджийски рог за съответната порода гьонсурати още повече да ръфат и мачкат "призналия слабостта си".
В този кюп предполагам имаш предвид и породата капризна, инатлива, опърничава и вечно кисела властна жена-горгона, като оная благоверна от приказката за Маруф обущаря, или оная от Златната рибка. Такива чак типични закоравели емоционални престъпнички не съм срещала, вероятно се подвизават някъде много нависоко по съответните служебни йерархии, защото... каквото и да си приказваме с филантропски аромат, според повечето поведенчески стратегии, все пак и все още рафинираната агресия, твърдоглавието и егоизма се оказват най-печелившата рецепта за шампиони.

- А ти - запитах го аз - спомняш ли си я често и с какво?