Ами виж сега, първо аз не съм толкова и винаги уверен в правотата си на работа, но понякога формата е по-важна от съдържанието. Ако искаш да ти повярват и да ти се доверят, ако искаш да приемат безспорно позицията ти трябва да изглеждаш уверен в това което казваш. Ако не си способен да го направиш...ами може би не си за тази позиция. Който го е страх от мечки... От друга страна това означава да поемаш отговорности и рискове. Затова не понасям хората които мрънкат че живота е несправедлив или околните били постигнали успех благодарение на връзки, когато същите тези хора се дръпват в черупката си, прехвърлят отговорност или си намират оправдание да не поемат риска да бъдат уверени в себе си и това което казват. Това що се отнася до работата.

Що се отнася до дома, превключването понякога е трудно. Все пак можеш да си позволиш да покажеш неувереност, съмнение в собствената преценка, да бъдеш слаб ако щеш. Едно е сигурно-човек се приучва да поема отговорности, да бъде силен, което има плюсове и у дома. От друга страна ако веднаж си преживял адът на развода, ти поне малко си се научил на толерантност и гъвкавост. Всъщност това подкрепя старата ми идея че разведените хора са по-особени хора, специфична категория помъдряли личности. Което навремето доведе до недоволство, въпреки че за мен придобития опит е по-скоро положително качество, отколокото дамга или белег за ниска категоризация.

Балансът на самоувереност на работа и толерантност в къщи според мен се поддържа от следните фактори:
1) Най-често човек не е толкова самоуверен колкото изглежда на работа- т.е. там той играе роля, а иначе е друг.
2) Способността да се разграничават нещата- патньорът не е подчинен и там игрите и борбата на воля са недопустими.
3) Разбиране и приемане от страна на партньора на характера на другия и особеностите на работата му.
4) Опит- това не е задължително, но ако го има е полезно.

life is but a joke...