Майка ми. Не бих казала, че е непоправим егоист, обаче никога
не признава грешките си (дори и най-незначителните) и винаги
намира някой друг виновен (обикновено този, който е повдигнал
въпроса за стореното). Този тип хора са единствените, способни
да ме извадят от строя - аз по принцип съм много търпелива
(казват: "Пази се от гнева на търпеливия човек!"), но на няколко
пъти съм я хващала за гушата, и съм стискала яко, и само намесата
на баща ми или братята ми я е спасявала. Просто не можете да си
представите до каква степен съм издивявала вследствие на нейните
глупости и самонадеяност. Най-интересното е, че си вярва напълно!
Ще се побъркам!!! След като извърши куп глупости (напълно убедена
в правотата си) и ни остави без жилище и пари, продължава да се
чувства сигурна, че именно тя е голямата бизнес-дама, на която
дължим съществуването си. През последните години донякъде успях
да й стъпя на врата, в смисъл, че й скачам "трупешката" всеки път,
когато почне да се прави на много заслужила и експерт по всичко,
и се старая да се правя на лоша, обаче не мога да се похваля с кой
знае какви успехи. Егати самочувствието! Егати чудото! Не го пожелавам
на никого!
Бившият ми мъж също не можеше да произнесе думи като "Моля!", "Съжалявам!", "Извинявай!", обаче все пак намираше
начини да покаже съжаление за нещо казано или извършено.