............играеш...........играеш, криеш се зад стените си.Нали сам ги изгради,за да се защитиш,да бъдеш силен,да се слееш с тълпата, а сега си обсаден.И се бориш сам срещу себе си,за да заглушиш изстиналите спомени.Загубената надежда,че някога някъде си можел да "бъдеш", че дори да нямаш материално богадство, притежаваш най-ценното - себе си, битието сиспособността да го промениш.Ако живота ни е само миг във вечността,то нека този момент бъде истински.Да свалим маските, за да трае мигът завинаги..............и видим в огледалото истинското си АЗ!