Седмица от живота на мъжкия стомах


Понеделник.

Утро. Охххххххххх, мама му….. къде отиваш?.. Къде си се замъкнал, махмурлия такъв? Ууф!..ох-ох…По-зле от мен им е на главата и в устата! Мамооооооо, роди ни нас всичките обратно!.. Ей ти, само кафе недей да пиеш, ‘щот’ ще ти го върна направо върху клавиатурата! Ей, брато, водичка да беше дал?..

Ден. Е, и к’во? Седим си? А може пък такова, при гаджетата от рецепция да отидем? Те винаги имат нещо за ядене… А, да де, смърдим… Ех. Добре тогава, ще си поседим. Ей, чуваш ли? К’во ще кажеш за една шкембе-чорба? Аз съм за!

Вечер: Спагети с кетчуп и кайма, слепнати и клеясали – един голям спагет. Сварил, мушнал - преварявам. Опитвам се да го разложа на прости съставни – аха веднага: една голяма месно-тестяна маса. Е, голяма работа, ние в казармата русенско варено от 56 година /от военния резерв/ без да кажем гък го преварихме! А за бирата, мерси, брато!

Нощ: 3 часа, полетът - нормален! Спагетът е победен и е готов да прекрати съпротивата. Продуктите на разпада на спагетите ще са готови към 8-00 по Гринуич, витамините от бирата са извлечени и разделени по равно между органите съгласно договора. Отбой!

Вторник.

Утро. Еееееййй, пич! Къде ми е вестникът?! Какво значи това – забравих да купя, какво е това невнимание към жизненоважните органи! Давай, давай, по-бързичко, ‘щото иначе ще почна да те гадя! А, гадино! Не обичаш да ти се гади, нали! «Парламент»! «Парламент», скръндза такава! На здравето не се правят икономии!

Ден: Натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парченца картон. Е, брато, с к’во днес е «Маги»? С пиле? Предайте там по червата: парчетата картон да се броят за пиле!

Вечер: два Биг Мака, картофки по селски, панирани пилешки хапки. Ребра, направете място – имаме и баница за десерт! Хлъц. Хлъц. Хлъц. Хлъц. Аз съм доволен, благодарско, брато!

Нощ: преварих вечерята - натриев глутамат, набухвател, сода за хляб, сгъстител Е 412, подобрител на вкуса и аромата, аджитайт, парценца картон. И още искам да плюскам.

Сряда.

Утро. Първата тръгна! Ддобре. Кафе. Втората цигара, още едно дръпване – ееех, кеф!

Ден. “Маги” не си купихме, гаджета на рецепция са на диета - шматки! – храним се с трохи от клавиатурата. Довечера бира с момчетата.

Вечер. Бира! Наденички! Картофки! Наденички! Пичове! Футбол! О, женска! Член, чуваш ли, женска има наоколо! Ей на това му викам аз живот!

Нощ. Искаме да пикаем, но се притесняваме – романтика, мамка му, гаджето мърмори нещо насън. Така, давай, по-внимателно - опа. Тихичко, ставаме, къде й е кенефът? Открих !.. Ах…че хубавоооо. О, кухня. Я дай да позяпаме какво има? Хладилник. И какво като е «Мраз», затова пък е вместителен! Маай-кооооо мила! Пълен е! Стой, къде отиваш! Давай, кюфтенце и наденичка, доматче и бързичко обратно – преди да се е събудила!..

Четвъртък

Утро. Майко! Омлет! Истински ! И кафе истинско, и сандвич с масло! ЕГАТИ, КАКВА УСПЕШНА МАНЕВРА! Къде хукна, вземи й телефона, идиот! И я целуни, целуни я нежно, изрод такъв, и за довечера се уговори!!!

Ден. Позвъни й. Позвъни й и кажи, че вече ти липсва и ще наминеш довечера. За вечеря. Давай, започвай да набираш! Браво, добро момче! Господи, само да не развали нещата! Значи така, купуваш цветя и… и .. ей тука вече членът отдолу подсказва – правилно, Мартини. А тя дали може да прави мусака, интересно?.. Макар че, съдейки по кюфтета – трябва да може.

Вечер: Аааххх, оххх… нямам сили да пиша… Хлъц. Ох, ще прощаваш, аз това такова …от щастие, тя не видя, тя прибираше остатъците от месото със сини сливи в хладилника. Егати! Ай! Майко мила! Дессерт!..

Нощ: Тихичко ставаме и по утъпканата пътечка… Супер, хладилник! Месо-о-о, къде си? Ела тука…

По-късно: Ей, член, аз съм доволен, а ти? Аз от тук няма да си ходя! Ей, там, сърце! Накратко: нас тука с члена всичко ни устройва, така че ‘айде почвай там такова, да туптиш или там какво ти се полага да правиш. ‘Щото иначе аз веднага ще ти устроя една холестеринова война, а членът – хормонална криза!

Петък

Утро. Кренвирши - супер! Ах.. !!! Яйца на очи!.. На нас… на нас така мамчето ни ги правеше като малки!.. Ах! Даже за цигарата забравих!..

Ден. Сърцето е готово! Позвъни й и й кажи, че обичаш пиле с ориз. И с черно пиперче, както мамчето ни го правеше. Обади й се!

Какво?.. Тя днес е заета? Как?.. Какво?! Къде?!! Ама какво е това нахалство?! Тя ти изневерява! Има си друг!..

Следобяд. Всички жени са кучки. Ние я обичахме, я ти ни тегли една. Кой е ТОЙ?! Кой е този мръсник?!

Вечер: Ееее, мммаааамудаебаааааааа, тти разбери, сссърце, на тттях нне мможе да им се ввярва: първо яйца на ооочи… хлъц….. а ппосле кккрай, махай се, на дддруг шшша варя ккартофффки!

Нощ: Ббббрато, трябва да се върнем, на насс там в хладилника мес-со ни остана! Ссърце, не ссскимти, ние с члена всичко ша опраим! Давай, купи й наръч китки, шоколад и напред. Ввввввнимателно, вратата се отваря – ох, каква прелессст, тя е по потниче и в шортички! На колене!
Сърце, давай:
- Аз т-т-те оби-чам! Омъжи се за мен!..

Късна нощ. Супер, а, здрасти «Мразко»! Името ти е едно…..такова… странно. Да не си еврей? Е ние днес, малко се поосрахме, ама… Да де, сега вече всичко е наред, утре се пренасяме.

Месо, ти къде си?..


Аз мога!А ти?