Злоба ме беше обхванала. Бесовете ме гонеха. Ама, не си помеслях за изневяра. Все пак – неморално ми се струваше! Тааа, каруцата вече се беше обърнала. Тя се прибираше по малките часове заедно със сина… И аз се прибирах посред нощ. Като се прибирах след работа, краката ми се подкосяваха. Сами ме водеха кам кръчмата. Беше престанало вкъщи готвене, пране, гладене… Нищо! Мъртвило!

Хм, запознах се с една омъ-жена и съпругът й. Мноого готиви хора. Арабии.. (Тая дума, пък, откъде ми е влязла в тиквата???) Тя работеше в пералня към болница. – Дай, кай, аз ще те пера и гладя. – Готово!

Лелиии, професионално работа. Изпрано, изгладено, подредено, нагласено, кеф да ти стане! Нарочно оставях дрехите на видно място. От злоба! Гледах я, мота, как се гърчи и беснее! (Толкова ми е бил акъла, де.)

После взех да се появявам със следи от червило по бузите. Перачката ме целуваше пред очите на мъжа си. С негово одобрение. И една от колежките й взе да ме целува. Приличах на клоун, като се прибирах. Бях вече престанал да ходя в събота и неделя на работа, та нарочно се разхождах пред погледа на изгората…