То "такъв" разговор се провежда само в процеса на раздялата - добре е, че не са го водили досега (някои неща не се изричат, а се подразбират)
Важното е по-скоро да знае нашият човек тук, че светът не свършва. Всички сме се разделяли с някого, човек никога не знае дали е било за добро или не. Преди много години, като се разделих и аз така след 4 години съжителство, светът се срутваше, пък после - отново, и пак, и пак, и ... и накрая, макар че добре живях, се ожених.

Има възможни подходи, напр. циничен и философски. Философският, който е и най-естествен и изглежда всички тук го споделяме, е изневярата - показател за целия човек. Циничният (всъщност - "висш" философски), който спестява ценностната криза, е: при т.нар. "сериозна" връзка очакваме по някаква презумпция, че мъжът е дал обет за вярност на пениса си /тва беше в някакъв сериал/. Погледнато така, нещата са даже весели - момчетата си мислят колко са tough, обаче гаранция за поведението на пениса - никаква.

След като сексът е основен, стратегически за връзката, то единственият начин да не се разпада тя е в мениджмънта на отношенията пенис - вагина. Кардиналното решение е това да не ни интересува, но ... трябва да изчакаме да станем на 80-90 години

=====
ПП: След като за щастие не са в брак и няма усложнения (напр. деца и имущества), bobarizka да си поплаче, но в никакъв случай да не се връща назад. Ако сега прости, прави две неща: навик да се примирява и поощрение за другия да го прави и занапред. C'est la vie. Направо да се настройва за следващия си истински човек и това е. Това е (неисканата ми) препоръка, ако такава изобщо се очаква от мен де. Много обичам да давам акъли, аман ...

Agent of Change

Редактирано от Ecнaф на 25.07.04 10:04.