Ех, как можа да ти мине изобщо такава ужасна мисъл, разбира се, че ги обичам. Дори за това взех втора, да не седи животинката сама когато ме няма, пък и не можех да отмина треперещото пухкаво топче на улицата, а така, поне като са две, да се гонят из апартамента, да си играят. Много им се радвам даже, но ми е съвестно, че често се налага да ги оставям по за две денонощия сами. Вярно е, че са две и са си компания, ама все пак ми е чоглаво. То и заради тях сега съм решила да слагам оградна мрежа на единия прозорец, от страх да не паднат от високото, увлечени по някое насекомо. И докато това стане (пак заради тях) нощем спя на затворен прозорец в тия жеги. А когато бях при родителите си, те са на партер и заради котарака там, като излизаше на разходка, целогодишно (и зимата) прозорецът се държеше притворен, за да може да се прибере, като се върне посред нощ от разходка. И чак тогава ставах да го затворя. Абе изобщо живота на цялото семейство се съобразява с техни величества котараците Че дори и наемателка си вкарах в едната стая, с уговорката да се грижи за тях, когато ме няма за 3-4 дни... абе бедна ти е фатназията, по едно време се канех да правя някакви дървени дъски под тавана на стаята, хем като декоративна битова украса, хем да могат да си имат повече места за катерене (бях виждала нещо подобно, дело на някакъв архитект, в едно списание, хич не беше лошо, напротив)... Никога не си прави прибързани изводи, ей, нещо може и на майтап да е казано, пък да се изтълкува съвсем сериозно . Специално на теб, ако искаш, ще ти спретна котешки фотоалбум, при това направен с много обич към мъркащите четириноги. Бих ги оставила само при приятели, които познавам и които живеят в къща, за да могат да се разхождат навън, щото в панелката на висок етаж са си затворници все пак.