въх, лошо. аз затова за малко се бях поскарала с нашите, че майка ми даваше зор да идва да живее на две крачки от мене. за детето да помагат, да го гледат, мен да гледат. бе яостави тая работа. не че не се замислям как ще я карат след още няколко години, да са живи и здрави, ама нямаме ние тая култура да оставиш децата си да си живеят техния си живот. и родителите също. щото си знам ако са тук какво ще стане - баб ще ти сипе на обяд, я иди при баба виж какво има за вечеря че не ми се готви... и стана тя една. да не говорим, как ще доведа аз мъж у дома, ако река де, а мама да ми гледа от отсрещния прозорец иззад пердето. ми така де, колко време стои, колко често идва. после айде отчет - кой е тоя, какъв е, какво работи, кога ще се жени за теб. уф, гадно. ни така, ни иначе.