"Боже, колко мъка има на тоз свят, Боже"...

Наистина, не може да не ти е търсене, когато виждаш, че на партньора ти, с който ти е хубаво и който също твърди, че му е добре с теб, в същото време да му е все едно дали ще си тръгнеш или не.
Приказките от рода "не ме заслужаваш", "не съм достатъчно добър за теб" обикновено ги говорят тези, които искат да се откачат от връзката или им е все едно. Това не е загриженост, а безразличие. Не знам до колко съм права, така го чувствувам. Никой нормален човек не би се отказал от най-хубавото нещо, което му се е случило в живота. "Защо не съм те срещнал по-рано" може да го каже семеен мъж (за замазване на очите), но да го каже свободен !


Може би лъчът на надеждата е, че той все пак казва "имай търпение".
От колко време ви е връзката?
Има хора, на които им трябва много повече време да излязат от черупката си. Повече от година, примерно.

Но във всички случаи заплахата с раздяла не е най-добрия подход. Ако се чувствува притиснат, това може да го отдалечи допълнително от теб. Само още повече се наскърбяваш, като виждаш, че не се притеснява от това. По-добре се радвай на съвместните мигове - нали ти отделя достатъчно време и внимание; нали е до теб, когато имаш нужда от него; нали и ти си до него, когато той има нужда от теб. (А той, реално, има ли нужда от теб, чувствува ли се самотен, или е само разочарован от това, което го е сполетяло?)

И накрая, наистина, има хора, които просто не могат да се влюбват - тестото, от което са замесени, е такова. Те може да са много грижовни и с височи морално-етични качества, да са мили и внимателни, но "защото така трябва" или е правилно, или от добро възпитание, но не и от любов - опитвайки се да докоснеш душата им, можеш да се опариш от... студ. Те винаги остават в позицията на правещите трезви преценки дори и да харесват някого, не могат да си "загубят ума" дотам, че да полетят. И се разделят с лекота.

Редактирано от Sunny Ray на 21.06.04 10:03.