Много си прав в това, което казваш, но ние сме от порасналите. Какво да прави едно дете, което също е в криза от всичко което се случва около него, а може би и от самата си възраст. Няма подробности по случая, кой крив, кой прав, но винаги и двамата са поне по малко криви. Но и двамата са му родители. По силата на обстоятелствата, а не по негово желание, то се оказва в единия лагер. Очаква се от него да постъпи като голям човек, разумен, всеопрощаващ. И то вероятно ще го стори. Но нито ти, нито аз му казахме, че може би и другият има нужда от подкрепа. Не натоварваме ли прекалено много едно дете със собствените си проблеми, ние родителите?