чудя се ли чудя... какъв ти е точно проблема с жените, които се развеждат? надявам се, че с тези, с магията за теб самия нямаш проблеми??

откакто съм те зачела и аз се замислих за резбата, ако процента на мъжете като тебе вземе, че се разрастне

ти пропускаш нещо много просто- всеки си има право на избор, все едно дали е женен или не, все пак в що-годе свободен свят живеем
и всеки, независимо, че влиза в разни статистики като безгласен процент, си има своите основания да направи нещо или да не го направи. ти не си в ничия кожа за да знаеш, а камо ли да обобщаваш.

кеф ти, к'вот те дърви, ами дърви се, мен к'во ме топли тая работа?
поне да се беше постарал що-годе лирически- да има по голямо въздействие описанието на любимата ти реалност за да ти стана по-съпричастна, а то к'во? скука до немай си г'де.

пак се налага да правя признания, ама може да ми простиш откровенноста.
всичко се върти окло потребности и липси, някои им викат ценности, критерии, изисквания, очаквания- един вид съвкупноста от нещата, които лично са ти необходими за нещо като душевно спокойствие.
и това са джаджите, които незабележимо ни дърпат за носа когато си избираме и партньори. в различни моменти от живота може да са различни неща, по-хубави- променяме се, поумняваме. в различните моменти от живота може да са различни партньори, по-качествени, както казваш.
къде е тук злокобната истерия? би попитал и Вапцаров, ако можеше

какъв ти е проблема, че някоя си, на 30 и разведена може да си има по-готин партньор от предния на 25, на 30 или на 45?
ми намерили са са, 'аресали са са, сигурно си се и дървят почти както си описал... идилия. а и да си търси такъв к'во?

звучиш ми като изнасилен или поне жестоко неестетически докоснат от "жалката реалност".
всъщност искам да кажа като някой, който се е хванал за сламката, че друг, по-добър от него бившата му жена, дето се мъчеше 20 минути с духане... и после взе, че поиска развод... няма да намери, докато той... "втора младост, илюзията, че отново чувстваш и живееш..."

а се радвам за теб, че си толкова лесен- колко му трябвало на човек за да е щастлив, щом може да си плати само... илюзията - дерзай!

тук със сигурност има хора, които сериозно се замислят за отговорността, която носят, борят се с пресни, належащи проблеми и вътрешни завсимости, не си губят чувството за хумор, а на теб ти кефнало да бъркаш в ранички.
ами разхождай се с предразсъдъците си под мишница като с овехтял вестник и не се чуди, че като го размахваш под нечии носове, не всеки се радва на новините в него.
тъй де разгорещих се май, а?