Ами точно изискването непременно да го обичаш е робуване на представи за поведение. Ти имаш ли свое дете? Кога разбра, че го обичаш?

Задавам ти тези въпроси за да ти отговоря на твоите. В общи линии бременната жена следва един модел на поведение. В повечето случаи тя желае детето, очаква с нетърпение и мъничко притеснение раждането, купува бебешки дрешки, ако не е суеверна, организира подреждането на детската стая, грижи се за диетата си, витамините, избягва алкохола, кафето, тютюневия дим...
Това всичкото е грижа за все още нероденото дете.
След раждането майката получава в ръцете си едно абсолютно безпомощно същество, което няма да може да оцелее без грижи... и някъде в този период се заражда и обичта към детето. И тя расте заедно с грижите, през годините.

Мпже и да ти прозвучи много цинично това, но жени, загубили бебетата си някак си по-лесно успяват да се справят с шока и болката, отколкото майки на порастнали деца, отглеждали ги години наред, мечтали за тяхното бъдеще...

значи от това идва сега и проблемът с чуждите деца. Ако детето е още много малко и безпомощно, без изграден характер все още - в една жена много лесно може да се събуди майчински инстинкт. Просто природата така е наредила нещата... дори и при животните се среща често женската да отглежда чуждо малко и да си се грижи за него както за своите - може би е еквивалента на обич?
Всъщност какво е обичта между родител - дете? Замислял ли си се? Това е инстинкта, изведен на по-висш етап. Абсолютно необходим, като имаш предвид, че хората са май единствените бозаници, отглеждащи малките си толкова дълго... понякога цял живот.

Едно порастнало вече дете, с изграден характер, собствен живот, спомени, ценостна система - с други думи дете над 7-10 години можеш да заобичаш само ако се харесвате взаимно. Ако си приличате като характери и предпочитания промерно. Ако е по-голямо можеш да го заобичаш така, както се обича приятел... но това не е обичта родител-дете или поне не винаги може да се получи. То за това и след определена възраст децата не се осиновяват...
В тези случаи може без никакво чувство за вина да си признаеш, че не обичаш това дете, както примерно не обичаш майката на любимата си (или любимия :) Но във всички случаи са задължителни грижите и доброто отношение, приемането.

Не бе не... не ме разбирай погрешно, не съм тръгнала да раждам отново :))) Все още се чудя от къде да намеря излишни 240 лв за курсовете по математика и физика на малкия и кой по дяволите ще го води на другия край на Сф за тях... като се сетя, че второ дете означава за мен това същото да го правя още веднъж и в предпенсионна възраст, направо се изприщвам :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите