Ще се опитам да отговоря на няколко души наведнъж.

Стфан и mmm666 споменаха, че всеки има право на личен живот. В случая не беше така от морална гледна точка. От 10 год. преди това вече не живеехме като съпрузи не по мое желание. В последствие се оказа, че това не е била единствената връзка на бившата ми съпруга.

China даде като пример подобна случка, където и другата страна е имала извънбрачна връзка и е използвала случая, като "развързване на ръцете". При мене не беше така. Не съм имал забежки. Единственото, което си позволих беше 5-6 год. след случката която разказах, еднократно да проверя мъжките си способности и да се уверя, че при мене няма проблеми.

Сталкер подхвърли за чуството на вина. Такова чуство никога не е имало и целта ми не беше това. При тази случка аз вече бях наясно със себе си и исках да поставя съпругата ми в едно неопределено състояние на страх, че всичко каквото е постигнала с измама може да загуби всеки миг, когато аз реша. Тя много добре знаеше това и искаше да избухна, като в процеса на изяснения да се ориентира какво съм решил да правя. А аз вече бях взел моето решение за себе си. То беше да се удавя в работа и в името на детето да запазя брака. Дали е правилно е друг въпрос. Сега оценявам това мое решение за пагубно, но го взех, базирайки се на личния опит. Моите родители се разведоха, когато бях дете и зная какво беше. Аз боготворях дъщеря си и исках тя да бъде максимално щастллива. Градяхме с нея планове за пътешествия, бизнес и какво ли не още. Имаше много светлина в переспектива.

Мисля, че Мама Нети спомена за обратната връзка на това напрегнато положение. Тя е напълно права. Това положение и мене съсипваше. Крепях се единствено с детето и просто изчаквах тя да порастне и да се гмурнем заедно в приключения.

В заключение искам да добавя, че въпреки всичко бившата ми съпруга имаше качества, които се срещат доста рядко. Гнева, обидата и горчилката не са ме заслепили за положителните и черти.

Просто е имало да става....