от 16 годишна се грижа за деца... бебета тогава.
В един много кратък период от студентските ми години даже ми беше и професия.
И честно казано за чуждите винаги съм се шашкала повече и съм внимавала повече, отколкото за своето. Предполагам, че се дължи точно на това, че са чужди и се чувствам отговорна и пред родителите им, освен всичко друго.
Хмм... сега бебетата са сменени от тийнейджъри, ама повярвай... с тях повече трябва да се внимава :))

А защо да не мога да родя дете от мъж, с който не искаме съвместен живот? Мисля, че е достатъчно единствено съгласието му да стане физически баща на дете... все пак не ми се струва честно да не поискам мнението му по въпроса.
Не изключвам вероятността по някое време през оставащите ми години до 45 примерно пак да поискам да стана майка, но не мисля да си превръщам във фикс идея търсенето на подходящ мъж, който и да иска да има и деца...
Не става въпрос точно за гени, въпреки че не държа да мултиплицирам тежки наследствени заболявания... просто идеята "да има някакъв мъж там, че да не говорят хората" ми е дълбоко чужда, разбираш ли?

Изобщо не ми пука от мнението на болшинството от хората :))) Тези, на които държа и заради които че премествам и планини, мислят като мен... логично е :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите