Разбирам, те. Но не трябва да допуска отчаяние, въпреки че можеш да си поплачеш на воля, ако това те облекчава. Животът е способен да ни изненадва не само с лоши неща...
Бих ти дала един съвет, който аз ползвах в най-трудните си първи дни, докато бях съвсем сама. Когато се чувствах истински нещастна - мислех да детето и за работата си, и никога за себе си. И обратно - когато бях, ако не щастлива, то поне в някакъв душевен комфорт - тогава именно си позволявах да мисля за себе си и за личното си бъдеще.
Така, че в момента мисли за всичко друго, но не за самата себе си - защото неизбежно ще изпаднеш в самосъжаление и отчаяние. Поне си здрава нали? Това е началото. Стъпиш ли на дъното, няма къде повече да паднеш.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 16.01.04 19:38.