Принципно : Голяма част от браковете, и по света, и у нас, се разпадат. Други остават само де юре - по най-различни причини. Това е фактологията, заради която не ми пукаше особено когато се разведох. По-точно не би трябвало да ми пука.
От там нататък - започна се със срива в моята психика, тотална промяна на навиците, начина на живот, дори и приятелствата вече не бяха съвсем същите. Оказа се, че доста ми пука. Отделно емоциите по раздялата, вакуума след нея, постепенното стъпване на крака. Плюса е, че това ми се случи като студент и самата среда не ми позволи да рухна. Недостатъка - завършване, завръщане по родните места, тогава така ставаше най-често. Липса на среда, необходимост от нов период за изграждане на такава, нови приятелства, нови навици... Това понякога помага да се настроиш на "друга вълна" и да преодолееш отрицателните емоции. И т.н. - до днес.
Пиша това не за да те плаша след развода ти, когато един брак е приключил, това става много преди юристите да се произнесат. Както и когато започва, отново "де юре" нещата се решават последни. Няма какво да ти пука от ОМ /Общественото Мнение/. Не плащай данък ОМ. Проблемите са други и по-сериозни. Дано имаш шанс занапред!