И аз се чувствах така в началото, но сега почти година по-късно вече до голяма степен съм го преодоляла...Просто го изтърсвам и който както иска да ме гледа. Това не е заразна болест все пак. Е, неприятно ми е в известна степен, но това не е най-важният ми проблем, тъй че се старая да не му обръщам чак толкова внимание. Като го кажеш няколко пъти, после ще видиш, че ще ти става все по-лесно.