Всичко идва от нагласата на човек. Когато се ожени всеки вече приема другия за даденост, т.е. за сигурна работа. Вече не се стреми да го впечатлява, да го изненадва, изобщо всички тези неща които е правил докато са били гаджета. А чувстото за обреченост с "докато смъртта ни раздели" допълнително скапва пейзажа. И понеже всеки си има и хубавите и лошите моменти, ти щеш не щеш ставаш свидетел на всички. Жената вече не полага толкова грижи за външния си вид, а пък на теб спира да ти пука дали си се бръснал или вече приличаш на Робинзон. Знаеш ли в кое е куриоза - че ако нямате проблеми - финансови, с роднини и т.н. брака се скапва много по-бързо. Специално в моя случай трудностите само са ни сплотявали.
А ето и противоотровата, според моя скромен опит. Брак - да, съвместен живот - не. Аз живея отделно, и се виждаме с жена ми всяка вечер, както когато бяхме гаджета. Оговаряме си срещи за заведение и т.н. Не можеш да си представиш каква радикална промяна прави това в чувствата. Вече се стараем един за друг, а започва да се появява и малко ревност... Започваш да се чудиш къде е тя, като и звъниш, и тя не вдига и не си убеден че е до съседката за захар . Наистина, няма го спокойствието, но болката е част от любовта. Започваш да водиш по динамичен живот и отпуснатото коремче бързо изчезва . Припомняш си какво означава фитнес... А най-важното е да седнеш с другия и да се разберете че темата развод не е табу. Че ще бъдете заедно докато се чувствате добре

The statements and opinions expressed here are my own and do not
necessarily represent those of MEN's HALF