Не си, разбира се. Тя е на светринни години разстояние от Интернет-а. Ама, удивително си приличате в разводняването на сериозни въпроси. Аз й викам, че две плюс две е четири, тя ми се сопка и вика, че не е толкова. Аз питам колко е тогава, тя започва да умножава, да дели, да коренува, да логаритмува, да интегрира, да диференцира... и най-накрая вика: Не знам колко е, ама не е толкова, колкото казваш...

Аз казах пет думи, с които обясних, че не съм прав, ти ми зиприказва петстотин и пет. Аз зададох четири въпроса относно мъжа/приятеля ти, ти ми обясняваш за околните хора и че не си искала да кажеш това, което съм разбрал.

Май, наистина, нищо не разбирам и затова те моля да направим съвместно литературен анализ на досегашния ни разговор, та да се разберем кой какво е искал да каже и кой какво е казал.

Ето ти го за улеснение, целия разтовор.








Haдя
(Нерегистриран)
17.11.03 21:45
Re: Има ли полза от жената-съпруга? [re: ASSASSlN] X



От написаното става ясно едно - опитваш се да станеш женомразец. От предишни твои постинги обаче става ясно друго - липсва ти жена. Жена, която да обичаш, която да те ядосва, но която да е до теб. Жена, която да ти мърмори, но която и да те глези и разбира. Всеки тук е така. Не зависимо от това, което казва или премълчава - всеки човек има нужда от някой до себе си. Поне на мен така ми се струва. И когато си разведен сякаш това желание е още по-силно. То е желание в известен смисъл да докажеш на себе си, че нещата са могли да станат и другояче. Да поправиш грешките и ....да направиш нови. Кажи ми, че греша!





ASSASSlN
(ветеран)
18.11.03 07:31
Аз ако знаех какво искам отдавна да съм го намерил [re: Haдя] X



Не се опитвам да мразя жените. Аз и да искам, НЕ МОГА ДА МРАЗЯ. Само ненавиждам някои неща. И знам, че не съм прав.

Трябвало ми жена, казваш. Знам.

Жена, която да обичаш, която да те ядосва, но която да е до теб. Жена, която да ти мърмори, но която и да те глези и разбира.

Откакто съм разведен съм имал жени до себе си. Трудно мога да кажа, че съм ги обичал, но че съм ги уважавал - да! Че са ме глезили - да! Но че са ме разбирали - твърдо НЕ.

А да ме ядосват и да ми мърморят - категорично НЕ позволявам. Е, те затова се разделяме. Само с малко сълзи на очи и нищо повече. Закоравял съм вече, което хич не е хубаво.

-----------------

На теб харесва ли ти да ядосваш мъжа/приятеля си? Прави ли ти кеф да го гледаш как страда и се гърчи нищонеразбиращо? Обичаш ли да го обичаш и да обичаш същевременно да му мърмориш? А, знаеш ли мрънканиците на една жена какви проблеми създават у мъжа?

Да поправиш грешките и ....да направиш нови. Кажи ми, че греша!

Грешиш, като си поправяш грешките с цел да направиш нови!



Редактирано от ASSASSlN на 18.11.03 07:44.



Haдя
(Нерегистриран)
18.11.03 08:19
Ще умреш от скука.... [re: ASSASSlN] X



Боже, та ти отричаш всичко човешко в отношенията между един мъж и една жена. Защо приемаш думите, които съм написала с усмивка така намръщено и буквално. Това да ядосаш някого не значи да го направиш нарочно. Аз например ядосвам хората около мен, защото закъснявам понякога и съм разсеяна. Но ми прощават, уверявам те и сигурно има защо. А иначе аз не искам да го правя! Аз съм такава от дете, а толкова много се старая да несъм такава. По дяволите, та аз не го правя нарочно. Това за мърморенето го казах по-скоро като малка шега, защото се приема, че е присъщо на жените. Но ти го прие буквално и него. Всъщност пишеш така сякаш си наплашен от тези неща и си се заклел никога да не ги допуснеш. Но помисли дали е възможно да има отношения без грешки, без малки залитания, без дребни търкания. Та ти наистина не искаш жена а телевизор тогава. Да можеш да сменяш каналите по избор и да го изключваш като не ти хареса предаването. Пък и телевизорът не реве, значи даже е по-дъбър от жената. А съгласно твоята теория в предишния постинг въобще за какво пък са това жените, като човек може да си живее къде къде по-зобре без тях. Какъв човек си ти? И какви очакваш да бъдат жените около теб. Идеални? Та ти ще умреш от скука ако само те те глезят , а ти ги уважаваш! Просто се опитвам да ти кажа, че всички смъртни грехове, които за теб автоматически пращат една жена на бесилото /без да преминава през "go"/ ако са в малки количества и ако са съчетани с други качества правят хората интересни, или забавни или абе просто - нормални живи хора.





Haдя
(Нерегистриран)
18.11.03 08:28
Абе какъв човек си ти.....странен [re: ASSASSlN] X



Да поправиш грешките и ....да направиш нови. Кажи ми, че греша!

Грешиш, като си поправяш грешките с цел да направиш нови

Аз въобще нямах това предвид. Да, човек понякога повтаря грешките си колкото и да се старае да ги избягва, но не това имах предвид, а това, че сме хора и да грешим ни е присъщо. Мисля, че човек греши докато е жив. Добрите хора се стараят да не грешат много и като го направят - да си поправят грешката. Но няма безгрешни хора и това имах предвид. В смисъл, че каквото и да правим винаги и пак ще грешим и ако го приемем, поне ще се стараем да виждаме и осмисляме грешките си.

Колкото до гърчещите се около мен нищонеразбиращи хора, не, не точно това е моят случай. С риск да те разочаровам, не карам хората да се чувстват като червеи на кукичка. Нямам навика да мърморя, което е по-лошо ако питаш мен. Защото на мен ми мърморят, защото все аз съм виновна, тъй като си милча обикновено. Като много много ми писне - избухвам. Рядко е, но пък е впечатляващо Сега просто знам какво си мислиш, което ме развесели донякъде. Приятен ден, ако отговориш, ще ми е интересно