Първо моите най-искрени съболезнования. Ще мине време докато свикнеш да живееш с болката на загубата, няма да е лесно. Нека е Светлина по пътя му!
После, тези дето не могат да вдигнат телефона и да те попитат как си, просто не са твоите хора. Не знам, заради Весела /мир на душата и/ много от вас спряха да пишат в клуба. Ние започнахме да се виждаме два пъти годишно, заповядай на 3 юни да се запознаем. Да, трудно ни е, загубихме много приятели, има много нови, но си помагаме както, когато и с каквото можем.
И сега извод, до който стигнах през всичките 13 години. Когато някой ме напряга, просто спирам да контактувам. Нямам време да се извинявам или да се чувствам зле заради болестта. Дори да се броят на едната ти ръка приятелите, точно от тях имаш нужда.
Силна прегръдка от мен!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен