Например, благодарността! Това е супер мощно средство! Припомням си свои успехи; поглеждам назад към низината, от която съм тръгнала да катеря към върха, променяйки се; замислям се за това, което имам и благодаря. Не просто казвам "благодаря". Наистина се чувствам благодарна!

Ето, днес, отидох да си пусна маркер. Помолих се на Бог да ми даде сили да приема каквото и да предстои. Да ме напътства. Благодарих за всичко, което съм. И се почувствах готова за това, което ми е отредено, вярвайки, че е за мое добро. Защото като се обърна назад виждам колко много път съм извървяла и съм доволна и благодарна, защото всеки път, когато болестта напомни за себе си научавам нещо ново и намирам още нови приятели, все стойностни хора. Маркерът продължава да пада, пу-пу! И то, от както спрях химията. Шест месеца не спря да пълзи на горе, докато бях на химия. Едва, когато спрях той смени посоката. Благодарих много, много пъти. Такава искрена благодарност изпитах, че за малко да се разплача на улицата.