Отиде си Милето, на 34 години, добър приятел, майка, съруга, сънародничка, от рак на гърдата. Бори се 9 години. Преди години пишеше в нашия клуб под ник-нейм Survivor of Breast Cancer, червен цвят, от време на врече, рядко, после при регистрацията нещо й стана с ника и неможеше повече да влиза, но четеше редовно, познава ви задочно всички, знаеше ви историите, понякога ме караше да й отварям линкове и да й ги препращам, тя беше част от КЛУБЧЕТО. Когато се влоши един ден ме помоли,каза ми, когато си отиде от този свят, тя разбираше, че нещата се влошават, да напиша за нея, да ви кажа, да ви съобщя, сякаш ме молеше да я споменете, знам ли, но няколко пъти ме помоли, сега изпълнявам желанието й обещано от мен. Тъжно ми е, че трябва да го направя, но съм обещала.

За нея малко инфо. Разболява се на 25 години, оперирана е в щатите, следва - химиотерапия, стабилизация, създава семейство след операцията си - голяма и впечатляваща любов със съпруга й, истинска любов, голяма обич и подкрепа от него до край. На петата година, актив на рака - отново химия, но прекъсната още на 3-та вливка, преминава на алтернативно лечение, стабилизация, до м.май тази година. Чувстваше се добре, спазваше хранителен режим, правеше алтернативни терапии, тестове...стабилна ремисия. Незнам как стана, но нейния онколог я придума, манипулира да отиде на имунотерапия, обещания, обещания... която е експериментална и е индивидуална, това е група от подбрани болни. Тя се включи по нейно желание, незнам как се поддаде на това предложение, но го направи през м.май-юни тази година. В болницата където се правят тези терапий, в друг щат беше, те са приходящи, и се правят всеки път преди вливката на системата пълни тестове за всичко - имам предвид лаборатория,също, още скенер, инжекции стероиди, контрасно вещество, и чак тогава включване на системата. Това се правеше през 3 седмици. Това е химическа имунотерапия. Още първия месец показа покачване на тумор-маркерите, но я успокояваха, че това е нормално и че така е на всички от групата. На следващата терапия - 3 седмици по късно - отново цялата процедура се повтаря, тогава се откриват двойно по-големи метастази в черния дроб и белите дробове. Отново я убеждават ,че това е нормално и отново прави същата терапия. Вече беше в паника и силно разтревожена, рака в нея се събуди и плъзна, уплаши се, съжаляваше, отчиташе всичко като грешка, отказа по-нататъшно експериментално имунно лечение и започна алтернативна терапия с инжекции, ваксини, озон, билки, всичко което можеше да си го позволи. Но тя знаеше, че едно силно токсично тяло от толкова химия има минимален шанс за лечение с алтернативи точно сега. Депресира се, изолира се, малко пишеше, малко говореше, затвори се. Заложи на Бог, слушаше проповеди, ходеше на църква, молеше се, имаше си нейни ритуали и вярвания. Изведнъж се влоши, за часове. Влезе в болница. Повече нямахме възможност да говорим. Тъжната новина дойде от съпруга й. Поклон пред приятеля, човека и жената Мила.

Живота е рисуване без гума за триене.