Днес преминахме предверието и сме по стъпалата надолу.
Рак на простатата, диагностициран след:
1. Профилактично ПСА при личния лекар преди два- три месеца -стойност12;
2. Повторно ПСА след антибиотик, за да се елиминира възпаление - стойност 9;
3. Биопсия - доказан карцином - все пак надежда за успешна операция;
4. КТ - разсейки в лимфните възли - надежда да са от възпаление и лъче и химиотерапия;
5. Днес сцентография - разсейки и в костите -остана химиотерапия, хормонални препарати, нататък билки, врачки и лечения от рода на пиене на газ, сок от нар, саламандър и уринотерапия...
В онкодиспансера лекаря е категоричен, че по-добре няма да стане и операция по скоро ще навреди. В ХилКлиник, казват да направим тазов ЯМР и че е възможно да се направи операция след още няколко изследвания, доколкото за рак ПСА било над 50, а случаят не е такъв ...
В това и се и вкопчвам. Стареца /за пръв път му казвам така/ е на 68, жизнен, държи на ракия повече и от мен, да не говорим за копаене на лозе. Не го боли, не го е боляло, освен болките от дископатията. А че са от нея - правихме ЯМР на гръбнака заради това преди година и половина и мисля, че ако имаше нещо там, щяха да го видят. Знам ли...
Не знам какво да правя, не мога да взема решение, чувствам се безсилен. С какво да започнем, освен имплантите под кожата и химиотерапията?
Моля се само на както и да се казва онова нещо там горе /или долу/ ако го има, като дойде времето, да си го вземе без да го боли.
Ще се наслаждаваме и на оставащите дни заедно и ще ни се насълзяват очите, когато сме сами.
Дотук знам :( Споделете всичко за натам, който е по напред с информацията!
И да се надяваме, че има и добри истории, но от суеверие, за тях не се споделя тук :)
|