Искам да споделя някои неортодоксални мисли по отношение на заобикалящия ни свят.
Според мен България е вече европейска страна по отношение на желанията на българите. Ако сравним пък самочувствието на българите и увереността в тяхните способности, направо сме изпреварили Америка.
Младото поколение е най - показателно за тенденцията на развитие на българите. Младите не правят голяма разлика между себе си и съвременните млади хора от другите страни. Просто съзнават, че живеят в един глобализиран и уеднаквен свят, в който няма гигантски разлики в достъпа до информация.
Едновременно с това е повече от ясно, че парите и материалистичното мислене е на практика повсеместно и господстващо. Парите са "билет" до почти всичко и за съжаление почти до всеки.
В големите градове без пари човек не може дори и храна да си набави. В Германия, която е една от най - развитите и богати страни в света една четвърт от храните от супермаркетите се изхвърлят, защото срокът на годност им изтича и стават забранени за консумация. Предполагам, че в Африка този процент е нула.
С пари се купуват много неща от първа необходимост, както и неща, които развиват интелекта на хората. Парите са почти всичко и младите не си правят илюзии в това отношение. При взимането на решения каква професия да изучат се ръководят предимно от потенциалните възможности за осребряване на тяхните знания, усилия и работно време. Ако след завършването си трябва отново да решават, пак специализират в подобна посока.
От друга страна в света съществуват около четиридесет и пет хиляди големи международни компании, които практически държат основната част от световната иконамика. Тези компании са реално погледнато собственост на около хиляда и петстотин холдинга, които държат основните пакети акции и ги управляват както си искат. Тези холдинги пък са собственост на около сто и петдесет големи акционери, които вече не са компании с хиляди заети в тях или финансови холдинги, а са хора с две ръце и два крака, но с огромна власт. Сто и петдесетте супер богаташи се контролират от около седемдесет още по - богати и властни хора. Изследователите са спрели до тук, но можем с голяма доза вероятност да предположим, че уедряването не спира до това място, а продължава до един или няколко човека, които практически управляват света наречен Земя.
Затова всеки човек , който взима някакво решение на тази планета си задава въпроса "Какви ще са по - изгодните за мен икономически последствия от този или онзи избор" и на практика винаги следва по - изгодната за него посока. Това прави реалността, в която живеем да изглежда някак си странна. От една страна хората са информирани и свободни да взимат собствени решения, а от друга един човек на планетата Земя "казва" на всички останали какво да правят и какво да не правят. Това той го постига без и дума да продума, без заплахи и убеждаване. Просто управлява света наречен Земя по невероятно елегантен начин и всеки, който живее на тази планета го "пита" как да постъпи.
Този човек или тези хора се превръщат в нещо като информационен център, които дава "правилния отговор" на най - разнообразен спъктър от въпроси. Информационен център от централизиран тип. Ако правиш каквото е в посоката на действията задавани от този център, получаваш икономически "похвали", в противен случай просто се бориш да оцелееш.
Младото поколение е приело тези правила на играта и активно играе по тях. Например младите студентки предпочитат да работят през лятото вместо да раждат деца. Работата носи печалба, а децата са единствено разход на сили, време и пари. Те просто са икономически неизгодни за индивида. Това е положението. Здрави и красиви студентки предпочитат да спечелят пари да таблет и маркова козметика. Когато завършат първото нещо, за което си помислят е да започнат работа. Работата е било нещо невъзможно преди години, защото това е било мястото за реализация на мъжете. В днешно време в България за млада жена е дори по - лесно да си намери работа от млад мъж.
При други девойки се налага идеята за по - нататъчно специализация и кариера. Потенциалната икономическа изгода е още по - голяма. Това лесно натежава при вземането на решение и така раждането на дете се отлага до след трийсет годишна възраст. Раждането на дете е точния израз, защото на практика става въпрос за едно дете, с което вече планът е преизпълнен. Това, че родителите, които едното дете ще трябва да замести, когато те умрат не се взема предвид. За увеличаване на броя на населението пък изобщо не може да става въпрос.
Сегашното извратено положение на нещата е, че млади и красиви жени не се отказват от парите, които са поставени на най- високо ниво в пирамидата на съвременните ценности. Извинението им е, че с новото време идват и новите възможности на медицината за инвитро процедури в късна възраст.
От друга старана клетките, от които се състоят същите тези млади жени също имат нужда да попитат някой или нещо какво да правят.
Нашите клетки имат две спирали, които образуват молекулата на ДНК. ДНК на една студентка е на петдесет процента еднакво с това на един плевел. Не става въпрос даже за дърво, а за плевел.
Ако се сравни ДНК на един човек с това на един висш бозайник ще се види, че над деветдесет и пет процента от гените са същите. Това не може да обясни огромните разлики. Явно така наречената "ненужна ДНК", която пък от своя страна е също над деветдесет процента от ДНК на човек и, която не кодира активно синтеза на белтъци, е нещото, което ни прави различни.
Колкото е по - развит един вид, толкова повече е "ненужното" ДНК. При бактериите такова ДНК не съществува. При тях цялото ДНК кодира активно синтезирани белтъци. Явно има нещо, което още не ни е съвсем ясно за това кое ДНК е по - важно и кое е "ненужно" и еволюцията е забравила да го изхвърли.
Според мен ДНК на висшите видове и предимно на човека служи за нещо като антена. То изпълнява ролята на инструмент, с който се задават въпроси и чрез нея се получават отговори. Официалната версия на науката е, че клетките контактуват една с друга чрез канали прекарани между съседни клетки или предимно чрез сигнални молекули в кръвта. Такива начини за междуклетъчно комуникация са единствените разбираеми за съвременната материалистична наука, която иска да види кое точно носи информацията преди да допусне, че става някаква комуникация изобщо.
Според мен описаните от науката видове комуникация съществуват и вършат някаква работа, но нито те, нито нервните импулси, които са електрически по своята природа могат обяснят огромното и моменталното получаване на информация, която е необходима дори на една отделна клетка, а да не говорим за целия организъм.
Клетката просто използва ДНК като инструмент, с който пита прости въпроси от рода на това какво да прави, нужно ли е още да живее, полезна ли е на организма и как се развиват другите клетки. С две думи тя се равнява по другите. Аз не виждам друг начин тя да "види" какво става далече от нея. Рецепторите по нейната мембрана и вътре в нея не са достатъчни за една толкова всеобхватна комуникация.
Според мен тя задава тези въпроси, които изискват обработката на огромно количество информация и дават синтезирани прости отговори от рода на "да" и "не" на един вселенски информационен център. Този център може да е наистина обособен в център или да има "клонове" вплетени в самото пространство, тоест информацията да се предава моментално от клетката до него и пак обратно.
За разлика от глобалния финансово информационен център този вселенски информационен център работи по други правила за достъп и теглене на информация. Там контролът и манипулацията не съществуват, защото от него зависи интегритета и развитието на цялата Вселена. Той не се бори с живота, напротив без него живота би бил невъзможен. Даже самата материя би се разпаднала, ако я нямаше интегриращата информационна компонента в нея, която да държи атомите заедно.
Нека да наречем този център подаръка на Бог за Вселената и живота на Земята, пък и извън нея, а глобалния финансов център да го наречем "подаръкът" на капитализма за хората. Вселенският център съдържа в себе си информацията на глобалния, но глобалния не съдържа в себе си информацията на вселенския. Затова можем да приемем, че една млада студентка, за да може да си съсипе живота, първо трябва да й е подарен този живот, той постоянно да се поддържа от вселенския център, че до може глобалния да направи нейните потенциални трийсет раждания в нула и то без насилие.
Но, наистина възможно ли е млади, красиви жени с абсолютно здрава физика, психика и финанси в семейството да стават работнички, служителки, за да станат "независими и свободни" да съсипват тези си качества, само защото разбиранията им са бъгнати. При здрава физика и психика остава само разбиранията, а оттам и убежденията им да се тюнват и всичко би било наред.
Изобщо, има ли по света жени, които да нямат бъгнати разбирания. Оказва се, че няма. Всички са бъгнати в една или друга степен. В развитите страни живеят жени с по - високи социалноикономически изисквания към мъжете. За тях мъжът трябва да е уникално красив и богат, за да се "смилят" и да му родят едно дете, като с това смятат плана за преизпълнен. Това, разбира се започва да отблъсква мъжете, били те богати и красиви или бедни и грозни, и те започват да си задават въпроси за това какво да правят, нали не могат сами да си родят деца.
Сещат се за единствените хора, от които са цял живот на далавера, тоест за родителите си и ги сравняват с жените, от които са цял живот на загуба. Очевидно жена, от която втори път да са на далавера няма как да открият, затова все повече и повече избират най - близкия до този вариант, а той е по - евтина жена в буквалния и преносен смисъл на думата.
На пръв поглед изглеждат шокиращи кадрите на шейсетгодишни пенсионирани западняци, които се женят за двайсет годишни камбоджанки или сингапурски бизнесмени с достатъчно пари, които вместо да ухажват сто години вечно недоволни и пренаситени свои сънароднички просто си "купуват" красиви и интелигентни виетнамки от села, в които единствената перспектива е да се оженят за мъж алкохолик и да работят в селското стопанство и да изяждат всичката продукция.
Дори и при такава "сделка" бизнесмените не взимат нещо срещу нищо, но пък го взимат на най - ниската възможна цена, в буквален и преносен смисъл.
Жените им не са от пластмаса. По себе си нямат пластмасови скъпи козметични продукти. Раждат им здрави деца и под деца се разбира от три нагоре, а не от едно надолу.
Тези евтини жени също са с безупречна физика и психика, но за разлика от западнячките са и с редовни, неформатирани разбирания за живота и тяхната роля в него.
Въпросите, които те задават не са насочени към глобалния информационен център и в действията си те не се ръководят в такава голяма степен от финансово по - изгодното предложение, а задават въпросите си предимно към вселенския информационен център.
Интересно е, че се появяват и бизнесмени, които след като станат милионери разглеждат "пластмасовите блондинки" като неизгодна сделка. Сделка която ще им отнеме много, а ще им даде малко и ги оставят за хората спечелили бързи пари, подобно на вицовете за борци и блондинки. Тук под блондинки имам предвид най - вече пластмаса.
Даже се увеличава и броя на деца в такива семейства, които като методи в своя бизнес прилагат същото преориентиране към вселенския информационен център. После спечелените пари ги насочват отново според информацията получена от този център като така кръгът се затваря, като изключва от себе си почти всичко свързано с глобалния финансовоинформационен център.
Идеални случай няма, но всичко което се отдалечава от младо, красиво и умно момиче, което пуши като комин, защото живее в чисто населено място, но не намира друг по - ефикасен начин да заглуши интуицията си и да се настрои на вълните на парите, или младеж, който при толкова много възможности някак си "случайно" се влюбва в момиче с баща, каращ нов джип, ми се струва, че е все пак нещо.
А, нека да разгледаме онези "тъпачки", които вместо да работят раждат. Те от губещи се превръщат в милионерки. Това е компенсация за тяхния отказ от това да са на далавера. Ако пък продължат да слушат интуицията си и изградят здрава връзка между тях и вселенския информационен център, тогава няма да са като раковите клетки, които ни приемат, ни предават, а ще станат "тъпачки" милионерки.