ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК НЯМА МОЗЪК / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Синапс е малко пространство между аксон на един неврон (пресинаптичен) с дендрит на друг(постсинаптичен).Синапсът е изолиран от останалото междуклетъчно пространство. Съществуват два вида синапси: електричен (А) и химичен (Б). Електрическите синапси са по–бързи, но малко разпространени в живите организми. За разлика от електричните, химичните синапси са силно разпространени и могат да бъдат както стимулиращи, така и подтискащи в зависимост от невротрансмитера отделян от пресинаптичния неврон. По правило един пресинаптичен неврон синтетизира, един единствен невротрансмитер(изключенията са много малко, невроните на хипоталамуса). Така и в синапса невротрансмитера е един. При пристигане на нервният импулс в синапса, промяната в електохимичното равновесие предизвиква влизането на калциеви йони в пресинаптичното пространство. Калциевите йони се свързват на свой ред с протеини от пресинаптичното пространство, които задействат пресинаптичните мехурчета (складирани в пресинаптичното пространство). По този начин невротрансмитера от вътрешността на пресинаптичното мехурче се освобождава в синаптичното пространство. На свой ред невротрансмитера от синаптичното пространство се свързва със специфичните за него рецептори от постсинаптичната клетка (неврон или мускулна клетка) и предизвиква изменения в електрохимичното равновесие в постсинапса (постсинапсно стимулиране - ПСС или постсинапсно подтискане - ПСП). Сумата от множество ПСС могат да предизвикат потенциал на действие в постсинаптичната клетка.
Това е мнението на официалната наука. Според нея човешкият мозък е нещо като шизофреник, който сам си пише писма, после ги обработва, сортира, анализира внимателно съдържанието им и накрая си пише отговор на самия себе си. Тоест човешкият мозък няма мозък.
Моето мнение е друго. Аз мисля, че човешкият мозък е сложна система, която е толкова сложна не защото просто нещо се е бъгнал през еволюцията, а защото ако беше по-просто устроен нямаше да изпълнява функциите се нормално и качествено.
Според мен човешкият мозък е нещо като антена, която приема данни, после ги превръща във въпроси, после задава тези въпроси на някого или на нещо, и накрая получавайки отговор дава някакви нареждания, които са адекватни с получения отговор.
Каква е логиката да има изобщо синаптични цепки, след като така сигналите се прекъсват и предаването на информация става по-бавно и трудно ? Ами, няма логика, ако мозъкът сам се пита и сам си отговаря. Да има толкова много синаптични цепки само за да можело възбуждащите и задържащите сигнали да се сумират и да се изчисли крайния резултат, ми се струва, че е същото като това шизофреник да си направи една избирателна урна, после да си напише произволен брой бюлетини с "ДА" и "НЕ", да ги пусне всичките, после да седне да ги брои и накрая да излезе с решение пред себе си, което да следва. И докато ги брои да си мисли, че ако беше пуснал десетина бюлетини отговора нямаше да е достатъчно точен, затова е по-добре да се пускат трилиони бюлетини, за да се получи по-точен отговор.
Според мен мозъкът на човека не е идиот и явно синаптичните цепки, които са трилиони на брой и свързват милиарди неврони има защо да са се образували в хода на еволюцията.
Квантовата физика и квантовите физици може да пукнат, но няма да признаят, че ефира съществува, защото ще им изтинат работните места. Но, за да крета все пак по малко и науката напред са му змислили имена-заместители, като "физически вакуум", "квантова реалност" и други тъпотии.
В квантовата физика, която си е нещо като "мутирала" физика на ефира, има едно явление наречено "квантов тунел". Когато по една стена се хвърли топка със сила, която не позволява на топката да премине от другата страна, като паример топка за тенис ударена с тенир ракета, тогова топката отскача от стената и се връща абратно. Ако топката не беше топка, а електрон, тогава от време на време този или някой друг електрон ще се озовава от другата страна на стената. Това става дори и вътре в стената да има вакуум.
По същия начин действат и синаптичните цепки. При тях се тества дали сигнала ще премине от другата страна на празното пространство или няма да премине. Използването на невромедиатор улеснява преминаването, но защо изобщо има създадена дупка, за да трябва да нещо да улеснява преминаването на сигнала. Защо не запълни тази дупка и готово ? Така няма да има нужда от никакви преносители защото няма да има през какво да се пренася.
Ако нямаше синаптични цепки, обаче, мозъкът щеше да получи един сигнал, да го пренесе през огромно мрежа от "жици" и като сам си го получи на другия край на жицата да каже "Я, сигнал. Колко интересно".
Чрез синаптичните цепки се получава процес на питане и отговаряне. Тоест, мозъкът получава един сигнал, после чрез и през синаптичната цепка пита някой или нещо, то му отговаря и евентуално сигнала продължава нататък.
Според мен "питането" е чисто и просто сравняване на приликата на сигнала
със съществуващите в синаптичната цепка вероятни възможни подобни сигнали. Ако са много вероятни, тогава сигналът лесно продължава нататък. Ако са малко вероятни, тогава не продължава. Важна е приликата на характеристиките на сигнала с вече съществуващите сигнали с подобни характеристики в синаптичната цепка или празното пространство.
Друга тъпня на официалната наука и идеята, че в мозъка, по-специално в неговата веществена материална част, се съхраняват спомените и до момента натрупаните знания на индивида и той ги поддържа само благодарение на съществуването на нервните импулси. Тогава защо при клинична смърт, когато няма никакъв потенциал отчетен на ЕЕГ човек не губи всичките си спомени до момента. Хора били и изкарани от състояние на клинична смърт си спомнят всичко, което е ставало преди това. Даже при всики пети има и необясними преживявания на летене и наблюдаване "отгоре" на хората, които се опитват да го реанимират.
Единственият отговор на тези несъответствия между мнението на официалната наука и реалността дава идеята, че спомените са "записани" не в мозъка на човека, а в празните синаптични цепки, откъдето човек получава моментален достъп до нужната информация. По този начин, когото човек види едно лице не трябва да прехвърля всички лица, които позвава, за да си спомни на кого е лицето, а веднага "си спомня", защото веднага "сваля" необходимата му информация от "празните" синаптични цепки.
Информацията в "празните" синаптични цепки се пази на принципа на холограмата. Тоест, нещо като човешката ДНК. Например, за да се види как изглежда един човек трябва или да имаме негова снимка или статуя, или да имаме ДНК от една единствена негова клетка. Там всичко е казано. Няма нужда от цялото тяло.
Подобно е положението и със синаптичните цепки. Там има записана информация за цялата Вселена, за нейното минало, бъдеще и настояще. Мозъкът трябва само да попита и да сортира отговорите, които винаги са вярни и еднозначни, но интерферират с други вярни и еднозначни отговори и заради това имат нужда от обработка.
Тоест, мозъкът не е луд сам да се пита и сам да си отговаря, а ние сме луди, че го мислим за толкова тъп.
Естествено, ако има правилна интерпретация на отговорите може да се получат решения на всички възможни задачи. Например, като пътувах с влака и говорих с човек, които решил да отиде на врачка. Тръгнал той с идин свой приятел, но защото не вярвал във врачки на няколко пъти в разговор я напсувал. Като пристигнали и влезли при врачката тя му казала, че на приятеля му ще "гледа", но не и на него, защото я бил псувал.
В градската библиотека в София има две книги, които могат да се взимат за вкъщи по темата радиестезия. Еднато е издадена през 2005 година и аз съм първия й читател, а дригата е издадена през 1994 година и аз съм пак първия й читател. Хората, които са ги писали говорят по пет езика, завършили са университети и никак звучат като да са луди, като казват, че чрез ирационалните методи на радиестезията могат да се получат отговори на всички въпроси още