При нас момчета и момичета влизат петдесет на петдесет. В първи курс първия семестър стипендиите пак са петдесет на петдесет. В първи курс втори семестър стипендиите вече са седемдесет на трийсет в полза на момичетата.
Първи семестър на втори курс вече няма нито едно момче със стипендия от Евросъюза за висок успех, а социалните са двайсет на осемдесет, защото и при тях се взема успеха.
Още един семестър и вече освен, че няма нито едно момче с евростипендия за висок успех, ами и социалните са почти само за момичета.
Въпросът не е защо изобщо има петдесет на петдесет първоначално и момчетата като са по-тъпи, защо ги допускат да работят с хора. Нека като се каже лекар да се разбира жена лекар.
Да, ама и момчетата се усетиха, че не са конкурентноспособни и го удариха на конспирация.

Има и трети вид стипендия. Нарича се специална евростипендия. Това са шест стотака накуп. И желаещи няма, защото не знаят тъпачките му с тъпачки и зубърки.
Срокът за регистриране на сайта на Евростипендии е до полунощ днеска. После до вторник човек трябва да е взел бележка от някой доцент и да я е занесъл в канцеларията, заедно с молба от сайта. За да му даде бележка доцента трябва да се представи и той до удобри някакъв реферат с нови идеи.
Затова, ако някой има взети всички изпити може да вземе реферата, който ще пейстна и може да вземе шест стотака, а с тях да започнеме да се спасяваме реално.



РЕФЕРАТ

от







ХИПОТЕЗИ ЗА ПЪТЯ НА РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФИЗИКАТА В МЕДИЦИНАТА И ЖИВОТА



Съвременната медицина и нейните успехи биха били невъзможни без науката физика. Например образната диагностика ползва постиженията на физиката и подпомага останалите области на медицината. Също и съвременната онкалогия, която широко използва лъчетерапията и спасява живота на хиляди хора.
Искам да изкажа някои хипотези за това как в бъдещето евентуално биха могли да се развиват съществуващите медицински специалности и дори да се открият нови, базирани на някои все още необяснени, но много интересни и перспективни феномени. Или както казва Менделеев в една своя статия от 1902 година, ако не се сбъднат моите прогнози и те се окажат грешни, то тогава поне съм дал някои идеи за размисъл, които могат да доведат до други открития.





Димитрий Менделеев е известен не само с Периодичната зависимост и с таблицата на химичните елементи, но и с удивителната се способност да прави прогнози базирани на тях. И не просто прогнози, а прогнози, които се сбъдват. Когато е бил млад е правил, както той сам казва, прогнози на сигурно и предсказаните от него химични елементи задължително са били откривани. Когато остарява, обаче, той съзнава, че не може да чака времето да докаже неговите прогнози и решава да изкаже по-смели и в същото време по-рисковани идеи.
Той твърди, че по химични свойства групата на благородните газове трябва да е не в края, а в началото на таблицата и това да е нулева група, защото благороднете газове химически не реагират, а водорода, който реагира много повече да е след тях, а кислорода, който още повече реагира да е след него.
Освен, че предлага да се обособи нова нулева група, той предлага да се обособи и нов нулев период. В нулева група нулев переод той предлага да се сложи химичния елемент Нютоний. Нютоният ще бъде кръстен на великия физик Нютон и ще представлява не нещо друго, а ефира.
Още от дълбока древност хората са се чудили коя е най-малката частица, която може да се получи, ако дадено вещество започне да се разрязва с нож на две, после едната половинка пак на две и така нататък докато вече не може да се реже повече. Кръстили тази крайна частица "атом", което означава "неразрезаем". От езика на древните гърци и техния са взети и други наименования, които съдържат в названието си "том", като например "микротом".
Но "атом" не означава неразделим, а означава неразрезаем. Има неща, които на теория не могат да се разрежат, но могат да се разделят. Затова, за да се наименуват най-малките частици е по-удачно да се използва названието "амер", което значи "неделим".
Америте са частиците на ефира и масата им в покой е равна на нула. Както казва Менделеев, свойствата на ефира са подобни на тези на газовете, що се отнася до физичните му свойства, а що се отнася до химичните му свойства са подобни на благородните газове.
Много интересен е фактът, че ако смесим вода благороден газ в някакъв съд под налягане и после направим спектрален анализ на нещата в съда ще видим, че благородния газ не е реагирал с водата, но се е разтворил в нея. По тази логика и по логиката на свойствата на газовете да се разтварят в течности, за да увеличим количеството на разтворения ефир в даден обем вода, просто трябва да му увечим налягането и да намалим температурата на водата. При загряването на вода тя кипва. Кипенето е отделяне на разтворените във водата газове от целия нейн обем. При загряване скоростта на движение на частичките на газа в течността се увеличава и той вече не може да се задържи вътре в течността и се появява явлението кипене. Затова, за да се увеличи разтворимостта на даден газ температурата трябва да се намали.
Може би това е обяснението на феномена на свръхохладената вода. Свърхохладената вода е вода, която при отрицателни температури остава в течна фаза. Понякога тя е течна и при минус трийсет градуса Целзий. Според мен, при този феномен, количеството на частичките ефир са толково много , че тяхното движение и блъскане в молекулите на водата не позволява на водните молекули да стоят на едно място, а това е необходимо за формирането на кристалите на леда.
Такава свърхохладена вода може да се приготви като се вземе чиста вода, постови се в пластмасова бутилка на сняг при минус трийсет градуса и отгоре се покрие с картон извит във формата на пирамида или на конус. Формата на конуса завихря ефира като фуния. При създалия се вихър ефирните частици, които се намират в средата на вихъра се движат най-бързо. При движението на един флуид важи правилото, че колкото по-бързо се движат флуидите, толкова по-ниско става тяхното налягане. И, защото в центъра на вихъра частиците се движат най-бързо, останалият ефир около тях е с по-високо налягане. Съответно той притиска и свива ефира към центъра навихъра. При отиването и концентрирането навътре, обаче, за да се запази момента на въртенето е необходимо скоростта на въртене на притискания ефир да се увеличи. Това води до още по-голямо падане на налягането, което кара ефира в центъра на вихъра на се концентрира още по-навътре, което отново увеличава скоростта му на въртене, което пък води отново до падане на налягането. И така докато инерционните сили, които действат от центъра навън не уравновесят разликите в наляганията.
Може би това е и причината Земята, Слънцето, всички звезди и планети, липидните молекули в клетките, атомите и техните елементи, от които са съставени липидните молекули, въобще всичко, а навярно и цялата Вселена да се въртят. Енергията и причината за тяхното въртене може би е ефира и разликите в налягането му.
Определено има известна зависимост между големината на даден обект и скоростта на въртене около собствената му ос. Например Земята се върти с един оборот за 24 часа, а липидните молекули в клетъчната мемрана се съртят с 10 000 оборота в секунда около надлъжната си ос.
Енергията за това въртене идва от огромната плътност на ефира, която е стотина порядъка по-голяма от тази на въздуха. В същото време способността на ефира да се свива е също много пъти по-голяма от тази на въздуха.
Информацията, енергията и материята и ефира са тясно свързани. Айнщайн доказа, че енергията е форма на материята, но по-разредена и не толкова концентрирана. Преминаването от материя в енергия и обратното е напълно възможно и в медицината това се използва. Но от какво се състои енергията. Може би се състои от информация, но също не толково концентрирана. Тоест, материята е концентрирана енергия, а енергията е концентрирана информация.
Скоростта на предаване на информацията е нещо много интересно и също може да се свърже с ефира. Ако извикаме на някой, който се намира на един километър от нас, ще създадем звукови вълни, които ще свиват и разтягат, уплътняват и разреждат въздуха. Тези вълни ще се движат със скоростта на звука във въздушна среда. Ако, обаче използваме чук и релса със същата дължина от един километър, тогава свуковите върни ще се предвижват много по-бързо. Въобще, колкото е по плътна средата, толкова по-бързо се движи звука.
При ефира, който е с почти безкрайна плътност, скоростта на пренос на вълните, а оттам и на информацията клони към безкрайност. На практика информацията, която е носена от светлината трябва да пътува до нас с 300 000 километра в секунда и от другия край на Вселената би й отнело 14 милиарда години, за да дойде до нас. Ефира, напротив, би пренесъл информацията мигновено.
При рака вече отдавна е доказано, че има мутация на гени в ДНК на раковата клетка. Но ядрото на една клетка не е нейната най-важна част. Ако се извади ядрото на една клетка тя би живяла още месец или два. Накрая ще загине от амортизация на нейните по-важни структури. Ако, обаче се разруши целостта на клетъчната мембрана на една клетка, тогава тя загива изключително бързо. Тоест, може да се направи извода, че ДНК е вторично и просто служи за трайно съхранение на генетичната информация и е резултат от някаква друга, по-първична информация.
Торсионните полета са полетата на въртене. Спина на една частица също е свързана с въртене и е чисто информационна величина. Тя носи информация, а не енергия. В човешките клетки преобладава ДНК с точно определена посока на завиване. Тази подредба на атомите в макромолекулата на ДНК също създава ефирен вихър. Затова, за да се вкара информация в човешкото ДНК и съответно да се намали ентропията или хаоса в нея, трябва да се концентрира ефир завихрен в точно определена посока, която да съвпада с посоката на завиване на ДНК. По този начин плътността на ефира около раковата клетка става по-голяма и така се подобрява нейната комуникация с останалите структури и клетки. Така се стабилизират и химичните връзки, защото скоростта на въртене на електроните и протоните се увеличава, заради по-високото налягане на ефира около ДНК молекулата.
Странното е, че подобен ефект се наблюдава и в околностите на машините, които завихрят вода или електромагнитно поле. Например опитен плъх с тумори поставен за една седмица до такава завихряща водата машина губи всякакви видими злокачествени новообразувания.
Но къде в човешкото тяло ефира е най-концентриран ? Отговор на този въпрос, според мен, може да се даде ако се проследи ембрионалното развитие на човека. Например при двумесечен ембрион ясно се очертава спираловидната форма на тръбата, от която после ще се развие бъдещото сърце. На практика сърцето е машина за завихряне на ефира. При човека в следнаталното развитие, когато дишането е вече е самостоятелно, има вихър, който се създава от сърцето. Около този вихър има друг по-външен вихър, който се върти в същата посока, но е с по-голям диаметър. Това е вихърът на малкия или белодробния кръг на кръвообръщението. Около него има още един вихър, който също е в същата посока, но е с още по-голям диаметър и това е големия кръг на кръвообръщението. Всичките тези вихри концентрират по казания по-горе начин ефира и фокусната точко е някъде около пейсмейкъра на сърцето, който е Синусовият възел.
При пренаталното развитие на плода ролята на най-външен вихър изпълнява майчиното кръвообръщение.
Не е случайно, че за да е стабилно ДНК на детето относителният размер на сърцето е по-голям от този на възрастен, а процентното съдържание на течности в детския организъм също е по-голямо. Скоростта на обръщение на кръвтта също е по-голямо. Така се създава по-голяма плътност на ефира и затова случаите на рак при деца не са толкова чести, а зачестяват с възрастта.
Приложенията на ефира в онкологията и репродуктивното здраве са огромни. При късни фази на рак и при множествени спонтанни аборти маже да се въздейства не с енергия с физическа или химическа форма, а с информация и то без странични ефекти. Всички "нежелани" странични ефекти биха били само и единствено положителни за здравето на човека. При болните в терминална фаза от рак е възможно едновременно да се стабилизира и поправи ДНК и нейните мутации, да се неутрализират токсичните продукти от раковите клетки и заедно с това да да се намали ентропията на организма и да се увеличи свободната му енергия, нещо което до сега се смяташе за невъзможно.
Разбира се, всичко това са само хипотези и само времето ще покаже кои от тях ще се потвърдят и кои ще се отхвърлат от науката.





ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
4. "Ефирна газова динамика", Ацюковски
5. "Попытка химического понимания мирового ефира", Менделеев Д. И.
6. Wikipedia.com