Здравейте, много съм ви благодарен за мненията и подкрепата!

Вчера операцията е минала успешно. Голям проблем беше общофизическото състояние на братовчедка ми. Откакто я помня, винаги е била много слаба (няма анорексия или булимия, нито модни мании, просто си е слаба, направо кльощава).

Последните два месеца на миналата година напълно загубила апетит и стигнала до 41 кг, а е висока към 1.80. Прегледите явно са показали симптоми за рак, но тя отказваше биопсия. Явно са я склонили, защото преди Коледа я бяха пуснали от болницата, където я захранваха венозно, а на 1 януари пак беше в болница. Съгласила се е на биопсия и вчера я оперираха в Александровска болница.

Не знам много подробности, защото живея в София, а братовчедите - в Добрич. Обичаме се, но се виждаме само на погребения. Сега е в реанимация, ще изчакам да разбера кога мога да я посетя.

Надявам се да се позакрепи и до поживее още, макар, че дори да е изчистена, ще й е трудно точно със стомаха. С мъжа й са учители. Тя от години е безработна, а той ту замества из Добружанските села, ту остава без работа. Сега се е закрепил на едно уж постоянно място. Децата там са повече турчета и циганчета - не знаят български, не знаят как да се държат. Казал им, че като го видят за пръв път през деня, трябва да му кажат "Добър ден!" и те цял ден където го срещнат по коридорите в междучасията му казвали "Добър ден!". Да се смееш ли да плачеш ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите