От всички болници през които минахме с баща ми единственно във ВМА му подготвиха документите и ни оставиха на спокойстве да прочетем всичко, което трябваше да се подпише (влизаше за неврологична операция). Като за всеки документ имаше и обяснение. Иначе си на конвейра.. няма време, бързо.. подпиши тук, подпиши там.. а какво е - няма значение, пък и ти си на зор.. Мълчиш, раздаваш автографи и се молиш да ти обърнат внимание после.. евентуално.
Верно ви казвам, никога повече няма да разказвам вицове за военни.. Господ здраве да им дава на невролозите, които се грижиха за баща ми.. Единствено там видях човечност.