ТАВАРЛИН – ЛЕКАРСТВО ЗА РАК

Още през 1924 германският професор и Нобелов лауреат д-р Ото Хайнрих Вартбург установява, че туморните клетки не могат да натрупват енергия по нормалния начин, т. е чрез «изгаряне» на глюкоза, дори когато е налице достатъчно количество кислород. Той обяснява този феномен с факта, че митохондриите са дезактивирани. Не успява да обясни защо раковите клетки прекъсват «изгарянето» на глюкоза.

В нормални условия (в присъствието на кислород) нашите клетки изгарят декстроза-глюкоза и се снабдяват с енергията чрез разлагане на захарта на вода и въглероден диоксид. Това е реакцията на изгарянето (хим. Оксидация).
При хипоксия (недостиг на кислород) протича алтернативната реакция – ферментация, при която се получават млечната и въглеродната киселини, които се натрупват в мускулните клетки.
Някои туморни клетки ферментират глюкоза дори и при наличието на достатъчно количество кислород.

Ефектът на Вартбург впоследствие е обяснен.

Немският изследовател д-р Йоханес Ф. Кой, открива фермент TKTL1 (transketolase-like 1) и глюкозния метаболизъм, асоцииран с него.

Чрез активиране на TKTL1 (transketolase-like 1) туморните клетки получават енергия дори и при неадекватно снабдяване с кислород (хипоксия), т е. без „енергостанции” – митохондрии.

Заредените с енергия клетки постоянно се мултиплицират, отделяйки при това големи количества млечна киселина.

Изследванията сочат, че не всички тумори имат „ферментиращи” клетки. Диетичната терапия TKTL1 се прилага само при онкоболни с установени метаболитни промени – в случаи на TKTL1-положителни тумори.

Какви предимства осигуряват метаболитните промени на туморни клетки?


• Млечната и въглеродната киселини, получени при ферментацията на глюкоза, водят до разрушаване на околните тъкани. Това позволява на туморни клетки да инвазират (проникват) в тъканите и да образуват метастази.

• Дезактивацията на митохондриите в раковите клетки води до резистентност към множество химиотерапии.

• Зависимостта на туморните клетки от кислород значително спада.

• Туморите в хипоксични области (с ограничено количество кислород) стават по-устойчиви към лъчетерапия.

Но тези метаболитни промени могат да повлияят и негативно на раковите клетки:

• Туморните клетки зависят от глюкоза, тъй като единствено тя може да се използва при ферментация. Фруктозата, например, може само частично да се използва за снабдяване с енергия.

• В същото време изгарянето на мазнини в тези клетки е прекъснато ( хим. инхибиран на ß оксидацията).


Стратегията на диетична терапия TKTL1 е насочена към използването на слабите места на TKTL1 положителни клетки. Диетата осигурява нужната енергия на здравите клетки и изолира снабдяването с глюкоза на TKTL1-положителни ракови клетки..

Диетичната терапия идеално допълва химио- и лъчетерапия
Защо е важна диетичната терапия?

Химиотерапията атакува „изгарящите раковите клетки”, но често няма ефект върху „ферментиращите раковите клетки”. (Xu et al., 2005). В такъв случай химиотерапията дава на TKTL1-положители клетки селективно (избирателно) предимство. След терапията те се снабдяват по-добре с глюкоза и имат по-голямо пространство за разрастване. По този начин, в процеса на заболяването, съотношението между тях и TKTL1-негативните клетки се изменя, ефектът от химиотерапията намалява. Туморът става експанзивен и развива метастази. Шансове за възстановяване намаляват.
Злокачествените тумори имат два типа клетки, които по различен начин се снабдяват с енергия.

• Раковите клетки, изгарящи глюкоза с помощта на митохондрии- TKTL1-негативни.

• Клетки, използващи ферментация на глюкоза, TKTL1-позитивни.

Затова е необходима различна терапевтична стратегия срещу тези два типа клетки при онкоболните.

Ефектът от химиотерапията може да бъде значително засилен при паралелно прилагане на Таварлин.

Същото важи за лъчетерапия. Диетичната терапия подобрява резултатите при лъчелечение, тъй като туморните клетки в хипоксични области са по-устойчиви към лъчетерапия.

Ракова кахексия – обяснява ли промененият метаболизъм на TKTL1-положителни клетки феномена кахексия?

Много пациенти не умират от самия тумор, а по-често от загуба на тегло, съпътстващо раково заболяване и от метастазна интоксикация на кръвта.

Смятаме, че съществуват две причини за това:

Терапията на раковите заболявания често се асоциира със загуба на апетит, разстройство във функцията на черния дроб и повръщане.

Промените в метаболитните процеси могат също да играят решаваща роля. TKTL1-положителни ракови клетки се нуждаят от 20 пъти по-голямо количество глюкоза, отколкото здравите клетки. Те лишават здравите клетки от източник на енергия. Понеже туморите не «изгарят» глюкоза, а произвеждат опасен продукт – млечна киселина, онкоболният трябва да изразходва значителна енергия за трансформация на лактата в глюкоза. Това представлява силен стрес за организма на пациента. Паразитиращите туморни клетки използват произведената глюкоза, за да произведат нови количества млечна киселина. Това затваря порочния кръг. В резултат, огромно количество енергия се поглъща от тумора, и болният умира от глад или от променения метаболизъм.

Терапията с TAVARLIN® снабдява организма с енергия в такава форма, която не може да бъде използвана от TKTL1-положителни клетки. Тя се доставя на здравите клетки и може да предпази от застрашителна загуба на тегло.
Цената е 600 лева за един кашон от тази храна и стига за 2 седмици. Тази диета трябва да се спазва доста строго, на ден се приемат 70 г въглехидрати. Чрез тази диета са излекувани 2000 човека от рак. Мога да предоставя и повече информация за метода.
http://tavarlin.de/produkte/produkte_1.html