Поствам тази извадка от темата "Герсон терапия - материали".
Интересен е случая с Гаерин-Тош професор по английски от Оксфорд, който е бил диагностициран с миелома – рак на костите през 1994. Случая наподобява този на Ян Гаулер, но вида заболяване е друг. Той се консултира с няколко изключително известни специалисти от Америка и Англия използвайки академичните си връзки. Официалната медицина дава по-малко от година живот ако такова заболяване не е третирано. И още 1-2 ако се мине по стандартния път на лечение с химиотерапия при това не за всички пациенти. На него са му дали 4% шанс да го излекуват с химиотерапия и 6 месеца живот ако не тръгне по стандартния път. Според официалната медицина шанса човек с такова заболяване да е жив след 3 години е 0.005% !!! Гаерин-Тош се е сринал психически след като научил тези факти, но както и Гаулер имал приятелка, която започнала да се рови и търси алтернативи. Те намерили онколог от Ню Йорк, който имал пациент с такова заболяване, който не минал по пътя на официалната медицина и 10 години по-късно бил жив. Той се добрал също до изследване на два пъти нобеловия лауреат Паулинг за въздействието на витамин С върху рака и се оказало, че двама от хората участвали в изследването били с неговия тип заболяване и единия все още бил жив. Паулинг е този който твърди че големи дози витамин С помагат, удължават живота и дори могат да излекуват човек. Един доктор от Америка считан за няколко от най-добрите специалисти онколози в тази страна и работил години на много високо ниво във водещата американска онко болница Слоан-Кетъринг казал на общ техен познат, че не препоръчва химиотерапия.
След тази обезърчаваща препоръка, Гаерин-Тош се насочил към алтернативите, които в неговия случай са:
- Герсон терапията
- Употреба на голямо количество витамин С
- Употреба на голямо количество чесън
- Китайски дихателни упражнение (3 пъти на ден)
- Акупунктура
- Визуализация
След като взел решение да прибягва до химиотерапия само в много краен случай, той говорил с известен учен биохимик и макробиолог и го питал: „Какво мислите, луд ли съм, че използвам Герсон терапията?” Учения му отговорил: „Ние не знаем твърде много неща за човека и тялото, господин Тош.”
Подобно на Гаулер той е написал книга за премеждията си озаглавена „Живото доказателство – бунта срещу медицината” . Книгата е предизвикала остра реакция сред медицинската професия и един известен онколог възкликнал. „Не мислите ли, че ако тези алтернативни методи работеха така добре ние отдавна да сме ги приели на въоръжение.” Все пак както справедливо отбелязва един журналист в момента на излизане на книгата Гаерин-Тош е бил живо доказателство, че алтернативните методи работят.
Намерих част от книгата по интернет. Гаерин-Тош казва че не е бил толкова стриктен с терапията, пропускал е клизми, пропускал е и дихателните си упражнения. В крайна сметка доколкото разбирам той не е изчистил заболяването, но е успял да преживее повече от 11 години и е починал не от рак, а от инфекция на кръвта. Доколкото разбирам той е приемал витамин С и витамин В12 интравенозно т.е. с инжекции.
В откъса от книгата който намерих по интернет имаше два интересни момента:
- състоянието му първоначално след като минал на Герсон диетата се задълбочило и влошило. Въобще при доста хора го има този момент. Има известна инерция преди организма да тръгне в обратна посока.
- един виетнамец при когото той ходел на акупунктура му казал, че изглежда жълт. Гаерин-Тош му отговорил че това е от морковите. Виетнамеца му казал че знае за какво хората използват морковите и че имал една друга пациентка с онко заболяване, която също купувала чували с моркови и току що починала. Гаерин-Тош се обезпокоил, но доктора допълнил с усмивка. „Е, тя почина 20 години след диагнозата на 95 годишна възраст
Нема начин да нема начин
|