На 18.01 мама си отиде... Така както беше и живяла-тихо и достойно. Заспа и повече не се събуди. Все още мисля, че това е някакъв ужасяващ сън, чакам с нетърпение да се събудя. Не мога да осъзная нищо, адски съм неадекватна.
Най-ужасното и непростимото за мен е, че не бях до нея-бях на работа.
А сутринта, когато за последно я видях, бързах да излеза за работа и бях нервна и припряна. Никога няма да забравя, че сопнато я сгълчах за нещо...
Тя само ми пожела лека работа и едвам повдигна ръка... Ужасът, който изживях по-късно, когато ми звъннаха в работата да ми кажат, че е починала, не може дори да се сравни с мисълта за последното ни виждане... За моята припряност и укор, че закъснявам за работа.. Господи, никога няма да си простя, че това бяха последните ми думи към най-милото ми и най-обично същество. Дни преди това си бях намислила какво искам да и кажа, как искам да се разделим, бях написала няколко листа и все отлагах да ги прочета-веднъж се отказах, защото тя все още не беше толкова зле и не исках да я разстройвам, друг път аз нямах сили, после пък тя вече се беше влошила и не знам дали щеше да издържи това...Божичко, и в момента докато пиша не знам истина ли е всичко или не... Седя в стаята я и я викам, плача и блуждая някъде в снимката и. Сега се сещам, че един-ва дни преди да почине поиска да изслушаме една песен заедно и ми каза, че отново иска да е дете.....ПОсле ми поиска една малка икона, за да я държи в ръката си. И ми каза-" вече не съм сама".. Аз я попитах дали иска да седя при нея, но тя отказа... Сякъш усещаше , че аз се ужасявах да я вийдам така и съзнателно си втълпявах, че има още много до края, вярвах, че ще можем да си вземем сбогом..
Мила моя майчице, благодаря ти, че никога не ме остави сама, благодаря ти, че ми беше майка, баща, най-добрата ми приятелка и най-голямата и единствена опора...Благодаря ти, че винаги беше до мен, от теб нито веднъж не чух укор или обида... Виждах и чувствах само безкрайна обич и безусловна подкрепа, винаги, винаги...
Дори, когато разбра, че лекарите не и дават повече от месец, тя само ми каза-"съжалявам само за едно-, че няма да съм до теб, когато имаш най-голяма нужда от мен"...
Миличка моя, ще те чакам всяка нощ в съня си-дано там да можем да се сбогуваме и да поискам прошка... Поклон пред теб свята майчице...