Здрасти, Кате
Ще ти разкажа с няколко думи, а ако остане нещо неизяснено, питай - ще ти обясня по-подробно.
Всичко започна с болка в коляното, която беше слаба и се появяваше понякога. Дори не знам кога започна всичко, защото не съм от тези, които като кихнат, и ходят на лекар. И така все отлагах да отида на лекар, защото когато имах време, не усещах болка и обратно. Отидох все пак, направиха ми рентгенова снимка, която не показа нищо и ме изпратиха с рецепта за хранителни добавки за хрущялите. Не ми помогна и отидох на по-квалифициран лекар, който повтори снимката и там се видяха изменения. Препрати ме към Горна баня, където ме препратиха към доцента, който се занимава с костна патология. Той поиска ядрено-магнитен резонанс, който показа нещо си, но трябваше биопсия. Направиха биопсия, която показа - забележи - ДОбрОКАчЕСТВЕН ТУмОр. Казаха, че се оправя с много лека операция. Когато ми направиха леката операция, при отварянето на крака виждат, че туморът е разял цялата кост, което не е характерно за доброкачествени тумори. Вземат повторно материал за изследване и то показва - много агресивен вид хрущялен тумор, който е засегнал и меките тъкани наоколо. Имам шанс, само ако се ампутира веднага. Хоп, готово.
Всъщност това беше най-лесното решение в живота ми, защото нямах съмнения, че ще става по-зле, ако не се ампутира. Когато си погледнах крака, разбрах, че повече няма да оздравее. И така, след ампутацията все едно ми бяха свалили раница с камъни от гърба. Направо полетях. И долетях вкъщи. Изкарах подобие на депресия, после започнаха да ми пращат работа от офиса и накрая дойде време за протеза. Сложих я, тръгнах на работа и ... останалото го знаете от първия постинг.
Е, това е, дано ти помогнах с нещо. Изводите са - животът има черно чувство за хумор.
|