Здравейте, скъпи приятели!
Никога не съм била толкова потисната на рождения си ден! Та това винаги е бил най-славния ми ден от годината! Добре, че не ме видяхте днес - бях както казват бабите - като напикано мушкато. Облякох се с най-хубавите си дрехи, гримирах се, отидох на работа и какво - поздравленията на колегите ми минават покрай ушите. Гледам в една точка и сълзите ми сами потичат.
Сега си отворих един бакарди брийзър, който си купих специално за рождения ден и след като го изпразних наполовина, реших да се насиля и да направя резервация в един ресторант. И така, ще си почерпя най-близките приятели, пък както казва един филм, винаги ще има утре. Още не съм си събрала багажа за болницата, но и за това ще намеря време.
Много ми е тежко, ама животът не е само цветя и рози, нали?
Ще бъда в белодробната болница "Св. София", в клиниката по гръдна хирургия. Нямам представа кога са часовете за посещения там, не мога да дам повече инфо. Ще ми е много приятно да се видя с някой от вас, ще бъде истински зареждащо за мен. Но доколкото знам, не мога да си оставя тук мобилния телефон, така че ще разчитаме на случайността да се открием.
Оставям ви, за съвсем малко, надявам се!
Разчитам, че като се завърна, ще има с какво да се похвалите, както и аз, ако Бог е с мен.
До скоро, мили мои приятели.
|