Миз, съжалявам, че се налага втора операция , но когато ти писах по-рано имах предвид точно това: добър хирург, който предварително да е огледал нещата отвсякъде /въпреки, че не винаги е възможно,знам/. На мен също ми направиха две операции една след друга за по -малко от месец. Зная стреса, който трябва да изживееш два пъти, но ако това е цената да те има и да се радваш на децата си, струва си. Моите деца не знаеха за първата операция, но след това седнахме и спокойно им обяснихме. Права е ДжоДо, че децата ни "пораснаха" за няколко месеца, но съм сигурна и , че станаха и по-силни и мъдри от връсниците си, защото покрай болестта на майките си трябваше да научат много житейски уроци.Миз, тази болест ме научи и на нещо друго: трябва да се научим да бъдем малко егоисти. Като начало да започнем да се обичаме сами себе си, точно такива каквито сме - с една гърда. Това е толкова важно да събереш смелост сутрин пред огледалото и да го кажеш на глас: " Обичам те, точно такава, каквато си сега!" Трудно е, но го правя в името на децата и всички, които вярват, че съм силна и мога да се преборя с болестта.
Миз, пожелай си от душа и сърце да оздравееш и смело отивай на операция. Ти вече си "ветеран", това е нещо познато и няма какво да те изненада!
Вярвам, че всичко при теб ще е наред и чакаме новини!
|