Не знам вече какво да правя, освен да се затворя за пореден път и да се оставя на течението.
то така и така си се оставила - чакаш на другите някаква помощ
вземи се в ръце, върши неща с ръцете си, уморявай се физически, бъди повече на открито, носи цветни дрехи...
приятелите са не само да ни изслушват и да им се сополявим /не са доктори и психолози/, с тях може да прекараме приятна вечер, да идем на поход, да играем на някакви игри, да се смеем и забавляваме заедно
ако ще са ни само някакви приятели за тежки моменти, то още като ги видим и ще почваме да се оплакваме първосигнално, вместо да се прегърнем и да сме радостни, че се виждаме и можем да имаме някакво свое време заедно