Не съм го "пропуснал". Пише си, че става въпрос за примери, а не за пълен списък. Всеки може да добавя по собствено усмотрение. То за да се правят пълни списъци с такива сценарии си трябва отделна тема и още мин. 10 човека да пишат. Пък и има ли смисъл? Не е ли по-важно да се разбере принципът, който е общ?
А общото е, че независимо от формата на (паразитната) обвързаност, тя в общи линии винаги се свежда до единоборство на личните драми: агресор - жертва или взискателен - затворен. При това в различни фази, участниците дори могат да преминат през всяка една от ролите. Като цяло обаче за един индивид, една роля е доминираща (предпочитана).

Рапорта е сложна тема. За съжаление, както си написала, хората нямат съзнание за това. Те усещат само - "върви добре" или "върви зле", но не анализират детайлно емоциите и езика на тялото.

И не само в личните отношения започва така, дори и в бизнес-отношенията е така. Хората предпочитат да правят сделки по симпатия. Симпатията предизвиква доверие. Може дори друг да предлага по-добри условия на хартия, въпреки това има проучвания, които показват, че над 80% от бизнез сделките се решават емоционално - по симпатия. Логичните съображения се напасват в последствие.

Разбира се, че личните взаимоотношения могат да продължат цял живот. Няма пречка за това. Само че ако очакваш формата да не се променя, си на грешната пътека. Нормално е да има градация.

Много лесно се получват пропуквания. Най-лесно е да се обясни енергийно: в момента, в който влизаш с някого в интимна връзка и двамата хвърлят цялата си енергия във връзката безусловно. От това и двамата получават, особено в началото, енергиен взрив. Огромната част от хората обаче не са обучени да управляват собствената си енергия. От там започват проблемите - първоначалният "взрив" няма как да продължи вечно, защото партньорите се изчерпват енергийно.
И на двамата обаче им е харесало увеличеното енергийно ниво и респективно желаят по-голямо парче от тортата. Това разбира се са неосъзнати процеси.
Изведнъж се появява нещо, което те дразни, дори и да е някоя малка дреболия... и започва сдърпването. Което не е нищо повече от борба за енергия. За това много, много рядко ще видиш връзка, в която или да няма постоянна борба, или единия партньор да не е подчинил другия (второто се среща в наши дни доста по-рядко).

Т.е. енергийната работа и работата по осъзнаване пак попада към задачите на отделния индивид, а не е проблем на връзката. Най-добрия начин да имаш пълноценна връзка е самият ти да си пълноценен, което ще рече цялостен, което пък означава енергийно независим.

В една връзка, особено в началото, се създава погрешното впечатление, че сте едно цяло, което е разбираемо, като се има пред вид ще сте събрали енергиите си в един кюп. Проблемът е че просто не е вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите