Постелих на тревата и започнах да приготвям лека следобедна закуска, докато леля продължаваше да търси славея. Навираше се из храстите, повдигаше се на пръсти, за да види клоните на дърветата, нагази из ракитака и си намокри чорапите.
-Да не се казвам Ана, ако не намеря този славей.
-Лельо, защо ти е толкова важен?
-Защото не е просто славей.Защото е като мен.Защото неговото пеене е една изгубена илюзия, един умиращ свят .
-Лельо, да нямаш температура, ела почини си.-Тя седна върху якето си, но не откъсваше очи от клоните и тъжно занарежда:
- Проверих в регистъра на прелетните птици. Наблизо няма нито един друг славей освен него , нито мъжки, нито женски. Той е последният екземпляр.Искам да му кажа следното: Цял живот живях с мъжа си. Много добър човек беше и много работлив, все пееше ....като него, но никакъв не се вясваше в къщната работа и гледането на децата . Простила съм му. Прости и ти на твоята скитаща половинка и приеми смъртта спокойно. Аз чух песента ти, благодаря.
Не мислете, че леля е получила халюцинации. В този момент и аз мисля, че го чух.

Редактирано от vida1929 на 23.01.21 17:01.