Всъщност това беше любимото ни кафене - под два големи ореха, правеха хубаво кафе, не много силно, за да не вдигне кръвно леля и най-важното, тук не сядаха неприятни за леля хора.
Чакаме кафето.
-Чакай да ти кажа един виц, Виде- и ми разказва един твърде несполучлив виц как две жени седнали да пият кафе, но едната забравила да си свали маската и направо изляла кафето в устата си през маската.-и след кратка пауза добавя: Да не забравя и аз да си махна маската, ха-ха.
- Няма страшно, лельо, аз ще ти напомня да си я свалиш.
Кафето идва, но леля не почва да го пие.
- Лельо, защо не пиеш. Напомням ти да си свалиш маската обаче.
Фъфлейки през маската, леля унило казва:
-Забравила съм да си сложа ченето.
-Кой ще забележи, бе лельо, важното е, че си с прическа. Я виж онзи господин от дясно, какви погледи ти хвърля.-опитвам се да повдигна духа й.
Леля смутено и без желание сваля маската и изпива кафето, но настроението и на двете е отишло на вятъра.
След няколко дни ми вика, айде да го махат тоя локдаун вече, да си умра спокойна, че можем да ходим и на кафе, и навсякъде.